Прозорецът в стаята на партийния секретар светеше. "Какво ли прави старият женкар?" - запита се тийнейджърът и се намръщи.
Той се приближи към малкото прозорче, стъпвайки като котка.
- ... ти не знаеш колко те обичам! - прошепна страстно партийният секретар. - Всяка нощ си в съня ми, скъпа Ана! - той погледна девойката изпитателно в очите. - Толкова ли съм стар за тебе?! Кажи ми, не ме мъчи!
Неочаквано той хвана девойката за тънкия кръст и я привлече пламенно към себе си. - Скъпа, обичам те - прошепна ú той в ухото и я целуна нежно по бялото ú като слонова кост вратле.
- Моля те, пусни ме. - Ана внимателно избута ръцете му от кръста си. - По-добре да поговорим!
- Само една целувка... - задъхваше се старият плейбой. Лицето му беше червено като на рак, а по бузите му се стичаха гъсти капки пот. Ще ме убиеш, луда главо! Кръвта ми кипи!
Ръцете му се стрелнаха надолу, където гърдите ú се издигаха като два предизвикателни хълма.
- Ах, защо си толкова упорита?! - пръстите му потънаха в деколт ...