Прозорецът в стаята на партийния секретар светеше. "Какво ли прави старият женкар?" - запита се тийнейджърът и се намръщи.
Той се приближи към малкото прозорче, стъпвайки като котка.
- ... ти не знаеш колко те обичам! - прошепна страстно партийният секретар. - Всяка нощ си в съня ми, скъпа Ана! - той погледна девойката изпитателно в очите. - Толкова ли съм стар за тебе?! Кажи ми, не ме мъчи!
Неочаквано той хвана девойката за тънкия кръст и я привлече пламенно към себе си. - Скъпа, обичам те - прошепна ú той в ухото и я целуна нежно по бялото ú като слонова кост вратле.
- Моля те, пусни ме. - Ана внимателно избута ръцете му от кръста си. - По-добре да поговорим!
- Само една целувка... - задъхваше се старият плейбой. Лицето му беше червено като на рак, а по бузите му се стичаха гъсти капки пот. Ще ме убиеш, луда главо! Кръвта ми кипи!
Ръцете му се стрелнаха надолу, където гърдите ú се издигаха като два предизвикателни хълма.
- Ах, защо си толкова упорита?! - пръстите му потънаха в деколтето на момичето, опипвайки чудесните ú форми. Девойката застена нежно и затвори очи. - Моля те, по-нежно! - почти проплака тя. - Гърдите ме болят.
- Аз те желая...
- Наистина ли ме желаеш? - девойчето отблъсна ръцете му от гърдите си. - Какво ще кажеш за моята автобиография? За университета?
Комсомолският секретар се опита да я привлече отново към себе си, но девойчето го отблъсна меко.
- Не, не, никакъв секс преди да ми отговориш! Кажи ми как ще ми помогнеш?
Старият плейбой въздъхна тежко и седна на дивана.
- Ела тука, коте. Седни в скута ми.
Девойчето седна в него и го прегърна през рамо.
- Добре, цялата съм в слух! Кажи ми как ще ми помогнеш да вляза в университета.
- Ще направя всичко за тебе, скъпа! Биографията ти ще бъде безупречна. Кой университет желаеш? - ръцете му опипаха нежното девическо тяло. - Университета на изкуствата, Техническият университет, Колежа по туризъм, Академията на науките... Само кажи. Приятели имам навсякъде. Професори, доценти, научни сътрудници... мога да отворя всяка врата пред тебе...
- Рисуването е моята страст. Желая университета по Модерните изкуства.
- Ще бъде твой, любов моя!
- О, Вие сте толкова мил, другарю партиен секретар - девойчето се притисна нежно до него. - Благодаря Ви! - прошепна тя и го целуна по голото му теме. - Вие сте истински джентълмен!
- Моля те, остави формалностите! Наричай ме Вова!
Това беше нежно име за Владимир. Баща му, заклет комунист,
го беше нарекъл с името на вожда на ВОСР Владимир Ленин.
- Ах, Вовенц... Не спирай... пръстите ти са толкова нежни...
Ана затвори очи и отпусна глава назад, стенейки тихо. Старият Дон Жуан я галеше нежно между краката, отмествайки фината дантела.
- Ох, ще ме накараш да разбудя всички! - захапа тя долната си устна.
Огнена вълна разтърси девойчето. Умелите пръсти на другаря комсомолски секретар почти я докараха до върховен екстаз.
- Моля те... погали ме с уста...
- Френската любов е забранена от Партията - смути се плейбоят. - Тя е само за буржоазните отрепки!
- Моля те - застена девойчето - не се бой... никой няма да научи... тайната ти ще остане завинаги скрита между тези стени!
- Е, щом желаеш... кавалер не отказва никога на дама...
Девойката отстъпи назад и отвърза връзките на гърба си. Тя остави роклята да се свлече в краката й. Тялото й беше бяло като алабастър. Гърдите й се повдигаха с вълнение.
Пухкавото триъгълниче тайнствено надзираше през тънките дантелени гащички.
- О, имаш тяло като на богиня! - старият плейбой започна да я целува по гърдите, смучейки малките й кафяви като шоколад зърна.
В същото време ръката му се стрелна надолу и средния му пръст проникна дълбоко между бедрата й.
- О, скъпи... моля те... по-ниско... - шепнеше тя.
Ана дишаше тежко. Тя не беше девствена, но нямаше голям опит в секса. За първи път тя се люби с нейния приятел на брега на морето миналата година. И той беше девствен като нея. Тя почувства повече болка, отколкото удоволствие.
- Ах... - тя внимателно избута главата му надолу. - По-ниско... Ах.
Дантелените ù гащички се свлякоха с пращене на земята. Другарят комсомолски секретар почувства как ерекцията му нараства. Тесният отвор на девическите устни го привлякоха като магнит. Езикът му заигра по плоския ù корем, описвайки няколко кръга около малкото пъпче, после заслиза надолу и надолу...
- Ти си ангел! О, Маркс... О, Ленин... О, Сталин... О, Брежнев...
Партийният секретар за малко щеше да изрече: "О, Боже" и сърцето му подскочи от уплаха. Партията беше забранила да се споменава Божието име. Дори и когато се любиш...
Той започна да изрежда имената на членовете на КП на СССР. Когато стигна до Альоша Давидов, девойката вече беше изпитала петия си оргазъм... Езикът му смучеше страстно малките розови устнички, а ръката му галеше заобления ù задник. Когато средният му пръст започна да я пронизва, търкайки тъмночервената вулва, девойката почти обезумя от страст. Ръцете ù почти пробягаха по голото теме на комсомолския секретар и след като не намериха коси за дърпане - последният му косъм беше отскубнат лично от закръглената учителка по математика - се насочиха към големите му като на породист шопар уши и започна да ги разтяга. Никой не знаеше дали той беше получил тях наследство от своята майка или от постоянната гимнастика на която неговите любовници подлагаха локаторите му.
Едно нещо беше сигурно - от тях можеше да направиш чорба и да нахраниш цяла казарма с гладни войници.
- Моля те - простена Ана. - Загаси лампата... Някой ще види...
- Не се бой - успокои я партийният секретар. - Никой няма да се осмели да се промъкне навън. Спомняш ли си? Изплаших ги с вечерна проверка по леглата по всяко време. Никой не знае в колко часа мога да намина!
- Хитрец! - плесна го леко девойчето по бузите. - Кажи ми, смяташ ли ме за привлекателна? Кажи ми истината, не ме лъжи! Аз знам, че си имал много приятелки!
- Вярно е - почеса се по голото си теме старият Дон Жуан - но никоя няма твоя сексапил!
- Ами младата учителка по математика? Вчера те гледах във влака как я опипваше по кръста!
- Дори и тя! Ти си моята Спяща красавица с несравнима красота, а аз съм принцът, който ще те събуди от вековния ти сън и ще ти покаже сладостта на секса!
"Моят принц няма да бъде стар плешивко с уши като локатори" - си помисли девойчето, но не каза нищо на глас.
Старият плейбой се спусна надолу към загадъчното хълмче и Ана застена още по-страстно от преди...
............................................................................................................
Вън, в тъмното, тийнейджърът беше опрял главата си в стъклото и дишаше тежко. От една страна се чувстваше възбуден като гледаше как партийният секретар "задушва" девойчето, а от друга, усети как се изпълва с гняв. Разбира се, той нямаше нищо напротив старият Дон Жуан да се забавлява, но не с неговото момиче. Той я обичаше до дъното на душата си, и дори да знаеше че му изневерява с други момчета, той никога нямаше смелостта да скъса с нея. "Данчето беше права" - усмихна се горчиво той. Той се сети, припомняйки думите ù: "... Ана е кокетка... Днес е с един, утре с друг"
Тийнейджърът избърса запотените стъкла на очилата си.
"Мръсен курвар! - скръцна той със зъби. - Говори големи думи за Партията и Комсомола, а виж го сега!". Партийният секретар беше заровил глава между краката ù и мляскаше страстно. "Стар женкар! Не си чете томовете на Маркс и Енгелс, а лиже младите гаджета!"
"Ах, защо, защо?! Късаш ми сърцето, скъпа! - очите му се напълниха със сълзи, но той стисна с юмруци: "Ти си мислиш, че като комсомолски секретар ти е позволено всичко, че си по-властен и от Бог. Аз ще ти дам да се разбереш!"...
Девойката навярно беше вече изпитала деветия си оргазъм, когато неочаквано чу драскане по стъклото. Тя отвори очи и видя неясните очертания на нечие лице, опряно до стъклото.
- Някой гледа! - изпищя тя и скочи, навличайки роклята си. Тя пъхна дантелените си гащички в джоба и побягна към вратата, закопчавайки копчетата на деколтето си.
- Кой е там? - партийният секретар се надигна и погледна през прозорчето... Никой...
"Женски хитрини - помисли си той. - Жалко, че малкото дяволче избяга. Другият път ще заключа вратата!"
- Ана, ти ли си, захарче? - той чу някакви стъпки да се приближават към вратата. "Ах, тази палавница!" Девойчето си играеше с него. От свой опит знаеше, че никоя жена няма да го напусне, особено когато почувства игривото му езиче. Също като младата учителка по математика. "Тя ще бъде следващата! - си помисли старият Дон Жуан. - Паяжината е оплетена!". Ако не беше проклетият тийнейджър, който неочаквано влезе в офиса му, той отдавна да беше я "задушил". Партийният секретар се почувства като паяк, който залага паяжината между два клона и чака да хване прелитащите мухи...
- Ти не си Ана... кой си ти?...
Преди той да види лицето на момчето, нещо тежко го удари в главата. Старият Дон Жуан изохка и се свлече на земята. Момчето захвърли окървавената цепеница и се скри в мрака...

................................................................................

Никой не го чу... Никой не го видя...
Един самотен бухал кацна на бараката и забуха грозно.
Уплашена, луната се скри и непрозрачна тъмнина обгърна света...

Забележка на автора:
Този и останалите 3 разказа (1-4 от Всичко в името на човека...) са само за дорасли!

© Kolio Karpela Всички права запазени.