Старият полковник видя проблем… Не, той винаги и навсякъде виждаше проблеми. Особени проблеми, важни проблеми. Ту дъщерята донесла не точно искания хляб, ту объркала какво месо да купи, ту намерила време да ходи на работа, когато Старият полковник се е сетил за някоя случка от фройдисткото детство и няма кому да я разкаже.
Но този път проблемът беше хем около него, хем товарещ го.
Проблемът беше, че дъщерята май отиваше на развод. С оня – зетя, дето навремето му го доведе – без да го попита дори, камо ли разрешение да поиска.
Старият полковник, разбира се, се замисли над проблема. Около четвърт секунда. Той толкова беше служил под фуражка, че решаваше и най-сложните неща почти мигновено. По Устава…
Забавяше го само частицата от секундата, изгубена, за да натамани проблема към устава.
И сега така.
Зетя си той не харесваше. Остави, дето не е ходил във военно училище, ами и след службата не щеше да признава ръководната роля на командването и партията. Как е изкарал двете години в армията ...