10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дядо Марко всичко разказах – и за Мичона, и за сина на Крас – сега поне на душата ми е чисто – каквото имаше скрито-покрито, всичко изчистих. Много ми липсва Мария, живеех в някакъв постоянен огън, заливаха ме постоянно спомени, това много ме измъчваше и гледах да съм зает – да работя по много, нощем да мога да поспивам с нейната сладка усмивка и косите ѝ, скътани в душата ми. Всяка вечер обикалях къщата на Крас – виждах, че трябва да се поправя покрива, едната круша заплашваше да счупи прозореца каквато е прораснала. Казах на дядо Марко, той говори с кметицата. Тя дойде един ден, влезе в двора, гледа, записва си разни неща и си отиде. След седмица ме извика и каза да започвам да чистя двора, ...