19 sept 2008, 20:47
Стая 213
4 мин за четене
Стая 213
Сестрата пак мина...
А днес е Неделя...
Болницата в почивните дни, е в намален състав, но днес е различно...
Имаше някакво събрание, тяхно, на което се взимаха мерки, техни, касаещи вътрешната им политика... Това мен не ме засягаше, просто ми направи впечатление, че сестрата пак мина... Както ви казах, приятели... Аз съм тук, в 213 стая, настанен с още четирима пациенти, всеки един със своите проблеми... Не зная какви са техните, но бих споделил за моя...
Всъщност, аз съм щастлив човек!
Не зная дори, въобще мога ли да го нарека проблем, защото тук, се грижат за мен като принц!
Сестра ми носи храната в леглото...
Безплатно пия течности от тяхната кухня, безплатно се храня...
Мама идва на крака от нас!
Чувствам се център на внимание!
Светът ми е розов, приятели... Розов!!!
Е... какво, че ми предстои трансплантация на сърце... какво, като всеки ден ме бодат с игли и вливат в мен лекарства, какво като кръвта ми навярно вече се отрови от всичките тези системи с течности, към които съм прикован....
Всичко се издържа, приятели, и аз съм един щастлив човек!
... Преди да попадна тук, бях служител в един от онези Хипермаркети, работех за 250 лева, и някак свързвах двата края... Зареждах щандовете с Оранжерия... Да, не се смейте... зная, че е смешно, но моля ви... От онези плодове имам толкоз спомени... Помня момичето, с което тайно си прехвърляхме смените... спомням си усмивката й... спомням си цветето, което й подарих...
Жалко само, че последният в съзнанието ми запаметен спомен, беше, когато се строполих до щанда... Добре, че една баба тогава се обади на управителя, който след два дена пък ми съобщи, че съм уволнен... Тъкмо постъпвах в болница, когато разбрах, че ме уволнява, мислейки припадъка ми за преструвка!
...
Сега чакам, приятели...Чакам за сърце и си запълвам времето... Пиша ви моята история, решавам кръстословици,и гледам богатите по телевизията... Но съм доволен...Толкова съм жизнен, млад, изпълнен с живот! Вярно, че мина толкова време вече,а от телевизията над главата ми, все обещават ли, обещават... Но...аз не губя надежда любими мой...
Гледам игрите на живо по телевизията и всичките тези SMS -и... Аз не ги упреквам, дори напротив...РАДВАМ СЕ ЗА ТЯХ! Нали убиват времето ми, разсейват ме...
И те душа носят...
И те се борят...
ТЕ СЕ БОРЯТ ЗА РЕЙТИНГ, аз се БОРЯ ЗА ЖИВОТ!
Разликата е единствено в това, че ако нямат рейтинг ,те умират на екрана, аз ако нямам лекарствата, умирам на леглото...
Ето... Времето ми тече... Снощи, например, докторите взеха едно момиче от стаята ни и след определената операция, не я видях... Мисля че беше си отишла... Единствено на нея споделих, че ще живея за двама ни, ако не я видя вече!!!
Е, видях я...
Но на входа на Болницата под Формата на некролог, когато слязох да си взема един Сникерс...
Да, приятели, от онези десертчета, които на времето ми бяха толкоз любими... Обичам сладко, а в онзи ден, мама ми беше оставила стотинки...
.......................................................
Настаниха нова жена в нашата стаичка...
Мина още една седмица... Докторите мълчат, като ги питам още колко ще лежа тук и какво ще ме правят, сестрите отвръщат глава, когато виждат жизненото ми лице... и нищо не казват... само мълчат... ледено... със сълзи...
Но аз съм щастлив!
Ето, дори в момента се смея, а колегите ми по легло навярно ме мислят за луд... Смея се от радост, защото отново обещания от телевизията на политици... отново SMS -и от хиляди игри... И не се смея с ехиден смях, ами с вярващ... по наивно детски, дори...
Мисля си, че ще дочакам сърцето, затова се смея... смея се от радост и виждам... виждам как ще съм здрав!!! Изпълнен с живот!!!
Мама знае, че ако нещо се случи с мен, няма да плаче, обещала ми е... А майките не лъжат, вярвах от онези приказки в 1001 нощ, когато бях малък, че майките не лъжат...
Ще ме запомни весел, с усмивка, с желание, с устрем за живот!
Лошото на погребението е, че всички плачат, но доброто му е, че поне на такова събитие, може да се видят близки на загиналия, които не са се виждали с години!!!
Както е случая с татко и мама... Тъй че, ако стане нещо с мен, пак ще се радвам - от факта, че съм си ги събрал, поне там, до ковчега на техния пораснал син!
...
Дойде нов пациент... блъснато момиченце от кола... видях колко зле беше горкото, когато го настаниха... После го взеха отново... Леглото с колелца изскърца зловещо на излизане от стаята... Видях Ники Кънчев... Видях радостния победител от Биг Брадър... усмивките, лицата на всички... Те сияеха... Едните от онзи Бум на SMS-и! Другите от славата, която ги чакаше! Това бе последното нещо, което видях...
Аз чаках... ли, чаках... чаках моята печалба, моето гласуване...
...
"Сестрата пак мина...
А днес е Неделя..."
Така започна разказа на онова момиченце, което седмица по-късно наследи фаталното легло, от което си бе отишъл един жизнен, млад човек...
П.С - Нека бъдем хора и преди да си даваме парите по такива състезания с известен победител, нека помислим първо дали от това левче не се нуждае някое детенце с Церебрална парализа, или някой, на когото именно пуснатото нищожно SMS-че, няма да му спаси живота!
Сестрата пак мина...
А днес е Неделя...
Болницата в почивните дни, е в намален състав, но днес е различно...
Имаше някакво събрание, тяхно, на което се взимаха мерки, техни, касаещи вътрешната им политика... Това мен не ме засягаше, просто ми направи впечатление, че сестрата пак мина... Както ви казах, приятели... Аз съм тук, в 213 стая, настанен с още четирима пациенти, всеки един със своите проблеми... Не зная какви са техните, но бих споделил за моя...
Всъщност, аз съм щастлив човек!
Не зная дори, въобще мога ли да го нарека проблем, защото тук, се грижат за мен като принц!
Сестра ми носи храната в леглото...
Безплатно пия течности от тяхната кухня, безплатно се храня...
Мама идва на крака от нас!
Чувствам се център на внимание!
Светът ми е розов, приятели... Розов!!!
Е... какво, че ми предстои трансплантация на сърце... какво, като всеки ден ме бодат с игли и вливат в мен лекарства, какво като кръвта ми навярно вече се отрови от всичките тези системи с течности, към които съм прикован....
Всичко се издържа, приятели, и аз съм един щастлив човек!
... Преди да попадна тук, бях служител в един от онези Хипермаркети, работех за 250 лева, и някак свързвах двата края... Зареждах щандовете с Оранжерия... Да, не се смейте... зная, че е смешно, но моля ви... От онези плодове имам толкоз спомени... Помня момичето, с което тайно си прехвърляхме смените... спомням си усмивката й... спомням си цветето, което й подарих...
Жалко само, че последният в съзнанието ми запаметен спомен, беше, когато се строполих до щанда... Добре, че една баба тогава се обади на управителя, който след два дена пък ми съобщи, че съм уволнен... Тъкмо постъпвах в болница, когато разбрах, че ме уволнява, мислейки припадъка ми за преструвка!
...
Сега чакам, приятели...Чакам за сърце и си запълвам времето... Пиша ви моята история, решавам кръстословици,и гледам богатите по телевизията... Но съм доволен...Толкова съм жизнен, млад, изпълнен с живот! Вярно, че мина толкова време вече,а от телевизията над главата ми, все обещават ли, обещават... Но...аз не губя надежда любими мой...
Гледам игрите на живо по телевизията и всичките тези SMS -и... Аз не ги упреквам, дори напротив...РАДВАМ СЕ ЗА ТЯХ! Нали убиват времето ми, разсейват ме...
И те душа носят...
И те се борят...
ТЕ СЕ БОРЯТ ЗА РЕЙТИНГ, аз се БОРЯ ЗА ЖИВОТ!
Разликата е единствено в това, че ако нямат рейтинг ,те умират на екрана, аз ако нямам лекарствата, умирам на леглото...
Ето... Времето ми тече... Снощи, например, докторите взеха едно момиче от стаята ни и след определената операция, не я видях... Мисля че беше си отишла... Единствено на нея споделих, че ще живея за двама ни, ако не я видя вече!!!
Е, видях я...
Но на входа на Болницата под Формата на некролог, когато слязох да си взема един Сникерс...
Да, приятели, от онези десертчета, които на времето ми бяха толкоз любими... Обичам сладко, а в онзи ден, мама ми беше оставила стотинки...
.......................................................
Настаниха нова жена в нашата стаичка...
Мина още една седмица... Докторите мълчат, като ги питам още колко ще лежа тук и какво ще ме правят, сестрите отвръщат глава, когато виждат жизненото ми лице... и нищо не казват... само мълчат... ледено... със сълзи...
Но аз съм щастлив!
Ето, дори в момента се смея, а колегите ми по легло навярно ме мислят за луд... Смея се от радост, защото отново обещания от телевизията на политици... отново SMS -и от хиляди игри... И не се смея с ехиден смях, ами с вярващ... по наивно детски, дори...
Мисля си, че ще дочакам сърцето, затова се смея... смея се от радост и виждам... виждам как ще съм здрав!!! Изпълнен с живот!!!
Мама знае, че ако нещо се случи с мен, няма да плаче, обещала ми е... А майките не лъжат, вярвах от онези приказки в 1001 нощ, когато бях малък, че майките не лъжат...
Ще ме запомни весел, с усмивка, с желание, с устрем за живот!
Лошото на погребението е, че всички плачат, но доброто му е, че поне на такова събитие, може да се видят близки на загиналия, които не са се виждали с години!!!
Както е случая с татко и мама... Тъй че, ако стане нещо с мен, пак ще се радвам - от факта, че съм си ги събрал, поне там, до ковчега на техния пораснал син!
...
Дойде нов пациент... блъснато момиченце от кола... видях колко зле беше горкото, когато го настаниха... После го взеха отново... Леглото с колелца изскърца зловещо на излизане от стаята... Видях Ники Кънчев... Видях радостния победител от Биг Брадър... усмивките, лицата на всички... Те сияеха... Едните от онзи Бум на SMS-и! Другите от славата, която ги чакаше! Това бе последното нещо, което видях...
Аз чаках... ли, чаках... чаках моята печалба, моето гласуване...
...
"Сестрата пак мина...
А днес е Неделя..."
Така започна разказа на онова момиченце, което седмица по-късно наследи фаталното легло, от което си бе отишъл един жизнен, млад човек...
П.С - Нека бъдем хора и преди да си даваме парите по такива състезания с известен победител, нека помислим първо дали от това левче не се нуждае някое детенце с Церебрална парализа, или някой, на когото именно пуснатото нищожно SMS-че, няма да му спаси живота!
© Р - п Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И както казах на едно друго местенце за това пройзведение... Много ме разчувства...Дори пророних някоя сълза...
Страхотно е!!!
Поздрави -
;( За жалост , това е самата истина!
!!! -
Какво ли да кажа, като думите понякога се обезсмислят...
-
Плача...
-
...Всъщност забързани в суровото ежедневие, много хора пренебрегват здравето си, с цел реализация, популизъм, пари...
Живеят на бързи обороти, без дори да подозират, че могат да изгубят именно най - ценното !
Своето здраве...От стрес, от напрежение , от нерви ако щете...
Благодаря ,че поспряхте на страничката ми :}
Усмихвайте се...:} -
Много вярно, да! Натъжих се от самата истина... ;(
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Това произведение ме накара да се върна назад във времето и да си спомня отново за моите преживявания.
Много силно и истинско!