Стефан Данаилов
Отиде си. Той просто ни се случи! Дойде, направи света ни красив, мъдър, понякога весел, понякога - тъжен и си отиде. Такава хубава, нужна за българите случка! Обединяваща! А, ние имаме остра нужда от обединение! Човек, артист, творец, политик, когото всички обичат! Поредният! Ние и преди него имахме и обичахме такива случки. Парцалев, Жоро Минчев, Калоянчев, Велко Кънев, Чочо.... Сега се молим за Мутафова. Ако е вярно, че Бог дава всекиму нужното, представяте ли се българската нужда от такива хора! Огромна! И... не сме го осъзнали. Когато някой каже, че за нищо не ставаме, че сме кофти държава и т. н, искам да кажа: Държава, родила и раждаща такива хора не е кофти! Хората не са некадърни! Просто са разединени и обезверени! За тези, които са чели моята "Меланхолия" не е тайна, че преминавам труден период. Но, той е дреболия, в сравнение с това, което е преживял Данаилов в последните години! Давам си сметка, каква сила е нужна за това! Не, че е имал избор и е можел да си позволи слабост! Но, той премина през всичко с достойнство! Аз му се прекланям! Смятам, че загубата е национална! Ще ми се да бъде запомнен и да присъства духовно в ежедневието на всеки! Да се усещаме така, сякаш един любящ подкрепящ приятел ни гледа и ние искаме хем да се докажем пред него, хем да не го разочароваме.
Да! Вече го няма, но и го има! Няма как неговото място да остане празно! Огромният му, светъл дух е там! И нека да остане там и да свети!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
