Полунощ е, а небето е опиянено от звезди.
В ъглите на стаята танцуват своя валс - сенките.
Свещта едва тлее, като плочата на миналото в очите ù.
Събуждат образи забравени, нещастни и полупогребани.
Думите редят се на опашка, за да срещнат своята съдба,
Безмилостно унищожават с мастило празните листа,
За да се превърнат в част от стих за Любовта!
Полунощ е, а небето е оплетено в облаци.
По рафтовете на библиотеката въргалят се книгите –
с оглозгани от времето корици, парфюм на пури и дъх на уиски.
Врата изстъргва пода плавно, събужда младата жена.
Очите ù в небесносиньо примигват сънено в нощта. ...