9 мар. 2011 г., 21:25

Стих за Любовта

1.6K 0 0
1 мин за четене

Полунощ е, а небето е опиянено от звезди.
В ъглите на стаята танцуват своя валс - сенките.
Свещта едва тлее, като плочата на миналото в очите ù.
Събуждат образи забравени, нещастни и полупогребани.
Думите редят се на опашка, за да срещнат своята съдба,
Безмилостно унищожават с мастило празните листа,
За да се превърнат в част от стих за Любовта!

Полунощ е, а небето е оплетено в облаци.
По рафтовете на библиотеката въргалят се книгите –
с оглозгани от времето корици, парфюм на пури и дъх на уиски.
Врата изстъргва пода плавно, събужда младата жена.
Очите ù в небесносиньо примигват сънено в нощта.
Сянката поклаща се в стаята, подава ù мастило, перо и лист хартия.
Гласът ù, немощен от уискито, бълбука: - Пиши ми стих за Любовта!

Полунощ е, а небето оцветено е в черно.
Лампата примигва в нечий входен блок, вратата блъска се в гредата.
Дървета вият в нощта с листа, а лампата си мига, непреклонна както досега.
Джаз разтърсва за минута тишината на мига от нечия кола и  ключалката изщраква.
Лампата примигва и оглежда се със своето око в пътника –
Очите му дълбоки и тъжни в този час и тъй измъчени, усмихват се невзрачни,
Усмихват се и вадят своя начин на живот:
Спринцовка, химикал и мърляв лист, на който пише:
Обичах те, напиши ми стих за Любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...