В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигурен, че някой постъпва правилно, когато заради благополучния изход на едно дело се превръща в плазмодий.
Ако открия подходящият благодетел и той се съгласи да помогне – добре, оставам! Ако ли не – на мястото ми ще назначат друг, който може да се оправя по-добре в този неразгадаем за мен свят. Трябва да намеря изход, а не знам как. Въпросът е на косъм. Или – или! Ще успея или ще се проваля. Ще работя или ще ме изритат. На парите, които ще загубя, като ме уволнят – майната им! Ако бях техен почитател нямаше да съм учител. Но какво ще стане с препитанието ми, със семейството ми? Горкичките ми деца... А къде ще търся работа и кой ще ме назначи, след като вече не смея да се усмихна, за да не ми ви ...