СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Чувала ли си как сърцето ти препуска като лудо в тъмния лабиринт на живота? Виждаш ли как една невидима сянка се крие зад всеки ъгъл по пътя, по който вървиш - без лице, без глас, безлична, но усещаш дъха ù. Усещаш как вонящият ù дъх се опитва да те хване за ръката и да те държи така. Да си играе с теб, с тялото ти и да чуваш надменния ù, ехиден глас, който тържествува над твоето нещастие. И колкото повече страхът ти расте, толкова повече тази сянка се загнездва в душата ти, готова всеки момент да отдели кървящото ти сърце от тленното ти тяло. Не, не ù се давай! Бъди силна! Бъди себе си! Не надничай в бездънната пропаст, там няма нищо. Няма емоции. Студено е. Била съм там! Но ще се боря, никога в съзнателния ми живот да не попадам отново там. Изподраните ми немощни ръце не можаха да ме извадят от там...
Парадокс! Хората, само те могат да ни извадят от тази черна дупка. Страхът даже не го изписвай. Искам да се научиш да се радваш първо на съвсем мъничките, едва незабележими нещица. Съзерцавай небето, дълбоката му синева, заспалата природа и крехките ù опити за нов живот. Влез в някой магазин и се наслаждавай на нещата, които предлагат. Помисли си пред колко ръце е минала всяка вещ, колко емоции е поела. Моля те, потопи се в нещо красиво, дори и летаргично. Избери си едно кътче свое, само свое. Направи го светло. Пусни слънцето да те гали и му се отдай.
© Благородна Todos los derechos reservados
"Искам да се научиш да се радваш първо на съвсем мъничките, едва незабележими нещица. Съзерцавай небето, дълбоката му синева, заспалата природа и крехките ù опити за нов живот. Влез в някой магазин и се наслаждавай на нещата, които предлагат."