Дребния 1
Северът се губеше в гъста сива мъгла, на юг бяха отровните смогове на Комбината. Отгоре слънцето пронизваше гъстите облаци и огряваше Крайната тайга. Безкрайна шир, покрита с дебел слой жълто-зелен торф. От птичи поглед изглеждаше еднообразна и небрежна. Хълмовете и низините се редуваха като гънки на набран килим. Всичко изглеждаше еднакво. Но това беше само на пръв поглед. Един по-близък поглед би разкрил полета от хиляди малки точки, сливащи се с цвета на тайгата. Обикновено това бяха отпадъци, изхвърлени от орбита. Отломки метал и полимер, често осакатени до неузнаваемост при навлизането си в атмосферата. Стояха там от незапомнени времена. Не всички точки бяха отпадъци, въргалящи се по склоновете, някои от тях шаваха насам-натам.
Точно в този момент Снор не шаваше на никъде. Лежеше на върха на една от въпросните безбройни гънки. С едната си ръка бе прикрил очите си от слънцето, а другата бе положил върху забитата в земята кама. Оцеляваше вече месец и половина, благодарение ...