Всеки от нас има в живота си хора или събития, книги или филми, които ни въздействат по такъв начин, че остават своя отпечатък за цял живот или поне за една голяма част от него. Разбира се, в повечето случаи това няма как да го знаем в момента, но след време непременно нещо в живота ни напомня и ни кара да се замислим.

Преди още Мая да се омъжи, живееше с любимия си. Като цяло сватбата не промени особено начина им на живот. Но подписът, този подпис, който за някои не значи нищо, понякога ни действа особено...

 Тя винаги е работела с много хора. И работата й е била напрегната и динамична. Но на нея точно това й харесва – да усеща кипежа на живота, да е част от него. А не да стои затворена някъде сама и да наблюдава как всичко отминава без да бъде разтърсена, а понякога и отнесена от нещо – чувства или случка – като торнадо. А понякога да среща хора, които могат да я накарат да се замисли. Сега, като гледаше пръстена на ръката си, се сети за един клиент от предишната фирма, където тя работеше – Александър.

Тогава Мая контактуваше директно с клиентите, често се налагаше да работи и с пари. Александър беше редовен клиент и често ходеше в офиса. Когато се налагаше да върши много неща и нямаше време, оставяше парите при нея и тя да преброи, колкото е необходимо... Колежките се дразнеха, че това не се случваше с тях, но той имаше доверие само на Мая. Може би защото те наистина се надяваха да си вземат и за тях... Но той познаваше хората. Освен това ги проверяваше. Беше дал почти на всички повече от посочената сума и накрая разбираше на кого може да се довери. Единствено Мая му каза и му върна разликата. Другите са зарадваха на „придобивката”. Но Александър не се доверяваше на никоя от тях. Понякога момичетата си правеха шеги с Мая: „Вие май и извън офиса имате нещо, а? Не е възможно да то има такова доверие просто ей така!” – злорадстваха те. Но тя не им оставаше длъжна: „Не е ей така. Заслужила съм си доверието...” Но те продължаваха, а това не беше по вкуса й. Не искаше да спори с тях. Тя си знаеше истината. Между тях нямаше нищо интимно. Той беше на 36, женен, имаше дъщеря – на около 5 годинки. Познаваше съпругата му, а детето беше виждала на снимка. Мая тогава беше 24-годишна и дори не можеше да си представи да има отношения със Сашо. Разбираха се, говореха си – да. Не само по бизнес, но това не значеше нищо.

Един ден той предложи да си я закара. Беше й странно, но прие. Той я откара директно пред дома й. А тя през цялото време умуваше как ще реагира на съответната реплика от негова страна; или действие. Когато автомобилът спря, те постояха вътре и си поговориха. Ставаше въпрос за работа, но тя дори не разбра точно, Беше някаква далавера и той имаше нужда от съдействие. Мая дори не чу всичко, което й каза. Успокои се, че не е поредният сваляч, който ще се прави на неотразим и тя ще трябва да го прати по дяволите. Мразеше такива моменти. От дума на дума и стана въпрос за семейството. Той я  попита за нейното и тя му разказа – за майка си и баща си, че в момента е сама и т.н. „А ти? Имаш дъщеря, съпруга. Обичаш ли ги? Около мен много хора се разделят...” – на свой ред полюбопитства Мая. Но той беше категоричен. Дори повече от категоричен: „Никога не бих се разделил с жена си, не бих наранил детето си – аз ги обожавам!” Продължиха да си говорят – не много време. Мая се прибра и се усмихна на това, което чу – че държи на семейството си. Не знаеше защо, но се радваше за тях. Той беше от малкото, които тя познаваше и бяха доволни от брака си и не мислеха за ... други.

Мая и Сашо не си развалиха отношенията, нямаше и причина за това. Мина около година. От известно време той не се появяваше в офиса и всички решиха, че е фалирал или заминал... Един ден, съвсем случайно, тя срещна жена му и дъщеря му по време на разходка. Поговориха си и изненадата и разочарованието на Мая бяха безгранични, когато разбра, че са се ... развели. Тя искрено съжаляваше за поредното разрушено семейство. В последствие се разбра, че Сашо е изоставил семейството  си заради една бивша колежка на Мая. Всички й казваха Клеопатра. Беше много красива. Умееше да завърта мъжете, а те с удоволствие се въртяха около нея.

Не мина много време и те се срещнаха – Мая със Сашо и новата му изгора. Клеопатра видя познати и се заприказва с тях. Той все още имаше доверие на момичето и когато тя го попита с недоумение: „Защо? Какво се случи? Ами дъщеря ти?” Той се усмихна и само каза: „Аз обичам дъщеря си. Но нещо ми е липсвало и го намерих...” Мая се замисли: какво му е липсвало – имаше страхотно семейство, обичаха се...

И отново, гледайки пръстена, Мая си мислеше за всички тези неща. „Какво всъщност му трябва на един мъж, за да остане при жена си и детето си?” или „Защо хората се женят, като след това се развеждат?”; „Тя ще бъде ли щастлива?”; „А мъжът й – ще му е достатъчна ли или и той ще търси нещо друго...?”... Животът й беше поднесъл какво ли не. И кой знае още какво? Тепърва щеше да търси отговорите на много въпроси... Различни от досегашните. Или не...