Мая се срещна с Пепо отново. Тя знаеше, че това е поредната авантюра. Но й харесваше. Скоро не беше правила секс и не я интересуваше, че тези отношения нямаха бъдеще. Да, беше й неприятно, че преди да се видят или след това той прегръщаше Мила, но реши, че е време да порасне и да приеме, че животът не винаги е цветя и рози. Пепо като че ли усещаше терзанията й, които тя упорито се опитваше да скрие и реши, че трябва да направи някакъв жест. Дълбоко в себе си знаеше, че тя разбира добре ситуацията и я приема, но се боеше, че в даден момент ще й писне и няма да иска де се виждат. А той не искаше това. Въпреки, че в живота си имаше момиче, беше му приятно да си говорят с Мая и да правят секс, естествено. Беше му странно – не правеха нещо супер невероятно, странни пози или нещо, което не беше правил, но се чувстваше особено, сякаш за първи път беше с жена или за първи път изпитваше истинско удоволствие от секса.

И на Мая й беше хубаво, когато се виждаха. До момента, в който всичко в нея се преобърна. Имаше среща с приятелки и отиваше, когато ги видя насреща – Пепо и Мила – прегърнати, щастливи, сякаш преди два часа той не беше  целувал очите, устните на ... другата. Мая беше другата, резервната, втората цигулка. Гадна ледена вълна мина през тялото й, после гореща... Все едно се събуди от дълъг и дълбок сън и това не се случваше... Те бяха точно пред нея. Успя да се усмихне. Запозна се със „законната” приятелка. Надяваше се, че Мила не разбра нищо. Пепо също се преструваше – беше й обидно; знаеше, че краде моменти на щастие и „любов”, но не беше го усетила по този начин. И не й хареса. Не беше виждала очите на съперницата си. Но сега като се запознаха, изведнъж всичко се промени. И Пепо го разбра. На следващия ден те се видяха в офиса. Разбраха се с поглед. Това беше краят на тяхната авантюра. Поздравяваха се, говореха си, сякаш нищо не се е случило. Останаха приятели – да, приятели; наистина споделяха неща, които никой друг не знаеше. И бяха сигурни, че ще остане тайна.

Вечерта Мая отново беше сама или поне плановете й бяха такива. Телефонът й звънна и една стара позната я покани на купон – домашен. Ставаше въпрос за момче, или по-скоро мъж, с когото се познаваха, но не се бяха виждали много време. Името му беше Борислав, но накратко – Бори! Беше мъж, с около шест години по-голям от Мая. Тя не се сещаше за него, но той я гледаше с такова обожание, че на нея й стана ясно какво се случва: след толкова години е решил да действа и да направи всичко възможно да са заедно. И ето, тя беше в дома му. Беше поканил доста хора – приятели и роднини. Празнуваха нещо, но Мая така и не разбра какво. Явно всички, освен нея, знаеха за чувствата му  и я обграждаха с такова внимание, че чак й беше малко досадно. Партито свърши и всички се прибраха. Бори й се обади да се видят. Тя не го хареса, но реше да не отпраща всичко ей така – можеше да се окаже свестен и приятен. Все пак не изглеждаше толкова ужасно. И се видяха. Излизаха на разходки, кафе, вечери – той правеше всичко това, което тя искаше; ако кажеше, че нещо й трябва, веднага го получаваше. Но тръпката все не се появяваше. Той толкова я обожаваше, че едва след месец се „осмели” да я ... целуне. И това беше краят. Нямаше обяснение защо, но беше отвратена, искаше да повърне, да избяга. Едва дочака да стигне да дома си и изскочи от колата и се затича към вратата. Отиде направо в банята и започна да се мие – чувстваше се омърсена... Повече не се видяха. След известно време получи писмо, в което той й казваше, че я обича. Четеше и препрочиташе, но не отговори...

Тя разказваше всичко на Пепо. И той споделяше за отношенията си. Един ден беше в особено настроение – хем тъжен, хем в гласа му звучеше някаква надежда: Мила беше заминала за Португалия за една седмица – на гости на приятел, който някога е бил влюбен в нея. Поддържали връзка и сега я поканил там. Да се видят. Мила заминала. А Пепо не беше сигурен какво може да се случи – боеше се, въпреки нейните уверения в обратното, че ще се съберат с Кирил – така се казваше той. Но го успокояваше, че той е женен. Жена му все още не беше заминала при него, но знаеше, че предстои да се съберат. Надяваше се, че Мая ще го успокои не само с думи и приятелска прегръдка. Но тя не искаше и да чуе. Още повече, че беше срещнала човек, към когото изпитваше нещо... Още не знаеше какво. Но беше щастлива. Имаше я тръпката – а нали Мая точно това искаше?!...