Страстите на фамилия Пешеви

Фамилията на Димчо Пешев беше много сговорна и всичко им вървеше по ноти. Като една съвършена симфония гласовете, мислите и другите съпътстващи семейната дейност неща така се синхронизираха, та ни едно фортисимо не се появяваше. Голям дял в тая работа имаше не кой да е, а култът към песните на Лили Иванова. Димчо я обожаваше! Пазеше всички грамофонни плочи, завещани му от бай Пешо, негов отец и родоначалник на тази любов. От своя страна Димчо навлезе в технологиите и се появиха катети за магнетофончето, после дисковете, флашките. Където и да бяха, все Лилето им пееше. Така й казваха „Лилето”, че тя беше почти като член на семейството. Всичко в нея им харесваше и тук е мястото да кажем, че фамилията беше поклонник на икономичното, да не се пилее, да излиза сметката, да се мисли за бъдещето. Точно тази страст наклонила навремето везните за разпределянето на любовта между Лили Иванова и Йорданка Христова. И двете пеели хубаво, ама Лили била по-дребна, по-малко плат за тоалети отивало, по-малко ядяла, изобщо малките жени били дребни и вредни, а според Димчо и за предпочитане.

Тази любов, както вече се досещате, беше предадена чрез кърмата и на синът на Димчо – Петър! Но вероятно и сперматозоидът, забил се смело в яйцеклетката на Верчето, е пеел някаква песен на Лилето. Затова малкия Пепи също обожаваше знаменитата певица. От малък! Та до онази вечер когато семейството седеше около масата и ядеше заешки чумлек, специалитет на баба Лалка, майката на Верчето. Пепи вече се беше сдобил с диплома за средно образование и дори беше почнал работа. Първата заплата му даде криле е взе да мисли за бъдещето. Това, за което ще стане дума, се случи, когато взе втората заплата и семейството храносмилаше божествения заешки чумлек.

- Да знаете, реших да се оженя! – реше Пепи и остави полупразната чаша с бира.

- Ах, маме! –плесна с ръце Верчето и дори скокна от стола.

- Ти пък! – ококори се баща му. - Че кога свари да си хванеш гадже, че и да се жените. То…в село не е бъкано с моми.

- На баба момчето! – включи се в симфонията и баба Лалка – Доживях да дондуркам правнуче, да видя тук млади ръце да шетат…

- Е, коя е момата? – делово попита Димчо и се опна на стола авторитетно, така както трябва да е един бъдещ свекър, който ще дърпа юздите на още по-голяма фамилия.

- Реших да се оженя за Лили Иванова!

При тази новина всички се втрещиха. От устата на баба Лалка висеше част от заешкото тяло, а мама Верче така хлъцна, че една не се задави и с това да попречи на бъдещите събития.

- За Лилето? – пръв се осефери Димчо. –За Лили Иванова? Певицата?

- Че за кого друг? – основателно попита Пепи, като че беше възможно да се ожени за друга мома.

- Ми…тя е почти наборка на баба ти… - оцъкли се Верчето. – То…ние на внуци се надаме… Тя дали…

- Внуци! Няма проблем! Аз без нея не мога! – парира ги Пепи и продължи да яде.

- Ама Пепенце – отново се включи в обсъждането баба Лалка – Аз, таковата…мислех някой да ме отмени в загърлянето на картофите…Лили дали знае да върти мотиката? Дали ще гърли картофи?

- Ти остави картофите, мамо! Аз очаквах малко помощ и в градината. Тя едва ли ще се включи в колтученето на домати. Разсад за пипер трябва да се прави…Ами не е зле и да нахрани понякога кокошките, на прасето помия да занесе…Не ми се вярва да й хареса. На село работа има, бе Пепи! И как ти хрумна баш за нея да се ожениш? Нали не се познавате? На среща не си я канил…

- Какво от това! Аз, като отида на концерт, вече съм си купил билет на първия ред, ще и хвърля петнадесет рози…

- Не позна, тази песен за петнадесетте рози е на Мими Иванова, а не на Лили Иванова – сряза го кротко баща му.

- Имали значение, татко? Певиците си падат по това нещо! Това е първо! Като второ, аз съм хубавец! Спор няма. Тя ще ме хареса! Като трето, съм и музикант!

- Това пък откъде го измисли? – слиса се баба Лалка.

- Не помниш ли, че в забавачката на едно тържество биех барабанчето? То не се забравя! А барабанистите са основна фигура в оркестрите. Гледам, при Лили няма нищо особено. Плюс това, аз няма да и забранявам да пее. Да си пее! Ама аз без нея не мога! Ще се оженя и край!

- Ама…

- Няма ама, няма мама и не ми амосвайте, защото Лилето няма да гърли картофи, да колтучи домати, да храни кокошки и да дои овцете!

И така, фамилията не си дояде малебито и се оттегли в покоите си. Верчето и Димчо се мушнаха под юргана и започнаха усилено да въздишат.

- Димчо! Измислих! – в упор извика мислителката в семейството.

- Кажи!

- Ще подкопаем тази идея за женитбата с Лили Иванова!

- Ъхъ!

- Не ъхъкай, ами кажи какво чу!

- Ще подкопаваме!

- Точно така! Ти от едната страна, аз от другата! Ще подкопаем идеята! Ама внимателно. Да не вземем да я изкореним из основи!

На сутринта и двамата се заеха с подкопаване на идеята и както вече беше наредено, правеха това внимателно. Няма да изпадаме в подробности из тая дейност, само ще споменем, че след година време подкопаването приключи на сантиметър или нещо от тоя род, ама не се доближи до мерака за женитба. Пепи все така имаше желание за дребна, вредна и спестовна жена до себе си. И ако може, Лилето да и казва!

Какво са вършили родителите на кандидат-жениха, също няма да уточняваме, но очевидно е, че редом с подкопаване на идеята, са вършили и разузнавателни действия за изнамиране на подходяща мома. След внимателно проучване, преценка и съответно отсяване, те се спряха на мома от съседното село на име Лиляна. Лили за краткост!

И ето че тази Лили се озова в къщата им под благовиден предлог. Пепи я видя. И моля ви се, взе че се влюби! От раз! Хареса я, предложи ѝ да се залюбят, па ако е рекъл господ и семейно гнездо да свият.

Лили прие. Залюбиха се. После се и ожениха. Димчо и Верчето направиха сватба за чудо и приказ. На финала Лили каза, че много голямо разхищение било това. Сульо, Пульо и родата им били цъфнали непоканени. И какви са тези подаръци, питаше тя. Какви са тези музиканти, като че нямат магнетофон? И пълен набор от песните на Лили Иванова имат, а на сватбата се деряла някаква фалшива певачка! Много лошо, констатира тя и каза, че ще трябва да се вземат крути мерки в това отношение. Разхищенията били първа стъпка към мизерията! А тя не я ще!

Ако почнем да разправяме за обещаните крути мерки, които Лили обеща на сватбата, няма да е добре, защото току виж послужили за поука на някого и семейното гнездо се разбило. Но в това отношение Лили нямаше равна на себе си. Ще разкажем какви действия предприе при раждането на първото им дете – малкият Сашко.

- И да не вземеш да поканиш цялата бригада да се натряскат като прасета. Ще поканиш само най-близките. Да дойдат към ранния следобед. Хем да са обядвали, хем да е рано за вечеря. По едно аперативче и по къщите да си гледат жените… - това бяха първите нареждания, след като Лилето се окопити от раждането на Сашко.

Пепи съответно я послуша. Покани пет-шест човека в ранния следобед и наля по една ракийка в чашки като напръстник.

- Пешо, много студено, бе! – отбеляза температурното състояние един от гостите.

- Как ще е студено! Цели 18 градуса! Здравословна температура! Уф, направо си е жега! Я да си сваля фланелката – и Пешо остана по потник.

- Дай по една салата, бе Пешо!

- Ей, как загрях, как се развълнувах!!!Забравих!

Пешо скокна и донесе един буркан с кисела туршия. Кисела и солена!

- Много ти солена туршията! Нямаш ли една марулка да резнеш? – не спираха с претенциите си така наречените гости, да им се не види дано!

- Че какво и е на туршията? Доматите са от градината! Чиста работа! Да не искате да ви тровя с нитрати от марулите? Аз за вас се грижа…

След половин час гостите се надигнаха и си тръгнаха, че не били нито по здравословната температура, нито по здравословното хранене…

Лилето беше много доволна, като чу колко мъдро е постъпил Пепи. „От теб ще излезе човек!” одобри го тя и гушна малкия Сашко. В главата и се оформяха перспективни планове, които да му осигурят спокойно бъдеще.

По отношение на икономиите, нашата булка беше толкова стисната, че дори и лазерен лъч не можеше да проникне през най-тъмното място в задника ѝ, ако се сещате за какво иде реч. Навсякъде виждаше неоправдана разсипия! Дори предложи да возят Сашко в ръчна количка! Защо им е в село бебешка? А ръчната била нова, не скърца, ще сложат един юрган на дъното и хем ще я тикат, хем ще си го гледат! Пък и колко ли ще се ползва една количка? Кандиса едва когато някой от родата им предостави безвъзмездно тяхната. Ще споменем само за още едно мероприятие по въдворяване на строг режим на икономии, с цел събиране на достатъчно средства, които да се вложат в бъдещето.

Няма да повярвате, ама Лилето прегледа всички лекарства и ги разпредели между членовете на фамилията.

- Ти, тате Димчо, ще изпиеш този аналгин, защото му минава срока на годност! Някакъв си месец остава!

- Ама като не ме боли глава…

- Това ли ти е проблемът? Или искаш ей сега да започна да те убеждавам така, че от главобол да не се отървеш? Ти, бабо Лалке, в срок от седмица ще изпиеш слабителното!

- Лиле, ама…и без това съм все в тоалетната…разстройство…

- Ти какво? Искаш против менструални болки ли да вземаш? Едва ли имаш нужда. Така и така си все в тоалетната, поне да се прочистиш едно хубаво и да нямаш ядове! Пепи – обърна се към половинката си разпределителката. – Не си мисли, че като мой съпруг ще се ползваш с привилегии. Защо имате толкова бинт, че и риванол! Изтекъл му срока на годност! Вземи там та се превържи, все имаш някаква рана! От бинта и да остане, не е проблем! Но от сега ще се промивате с ракия или направо ще припикавате раната! Не сте ли чули за този прост и ефикасен метод?

За себе си Лилето остави сиропа за кашлица, а за мама Верчето определи всички останали. По 1-2 хапчета, за месец била да ги изгълта.

Какво да се прави, щом Лилето, този стожер на икономиите, тази мислителка за бъдещето е начертала план, кои са те, та да й се противят!

Точно на петия рожден на Сашко, Лилето, която беше взела всички юзди и юздички в управлението на къщата, свика семпло рождено денче за детето. Ей така, да пият по една ракия с туршия и да им съобщи какво е направила за бъдещето на цялата фамилия.

Когато всички взеха напръстничетата с ракията, Лилето се окашля като председател на Народно събрание и обяви стореното от нея. За всички тях!

- Скъпа фамилийо! Скъпи Пепи, Димчо, Верче, Лалче и ти малък Сашко, който пак си бъркаш в носа! И не е нужно да си ядеш сополите, нямат хранителна стойност, а и съм помислила за бъдещото изхранване на всички! - Лилето направи драматична пауза, опря ръце на масата като същински пълководец и включи още два децибела към обичайния си глас: - За вас, за всички нас, за Сашко и за евентуалните ни други деца, тези дни купих един терен на Луната! Виждате какво глобално затопляне има! Тайфуни! Наводнения! Цунамита и земетресения ни съсипват! Скоро няма къде да се сврем, мишите дупки ще се пренаселят. Зарзават няма къде да садим! Я суша ще ги умори, я наводнение ще ги съсипе. Или някой пожар…Може и крадци да го оберат…

Фамилията беше парализирана! Фамилията беше пред групов инфаркт, без Сашко, който все още човъркаше в носа си.

Като видя това натопорчено положение, Лилето се усмихна майчински и се отпусна в по-нежен тембър:

- Майтап, бе! Защо ми е терен на Луната? Там много прашно, няма атмосфера, пък и терените откъм страната на Земята вече са изкупени. Останали са само на обратната страна. Ама знам ли какво има там? Казват, военните си направили бази! Да не съм луда да хвърлям спестяваното с години на Луната? Купих терен на Марс!

Фамилията остана все в същото втрещено и предсмъртно състояние. При това положение Лилето беше принудена да им даде разумните доводи, които я бяха довели до тази знаменита покупка.

- Виждам, че все още не сте вникнали в перспективното мислене. Казах, че тук ни грози всеки ден опасност и скоро няма къде да садим зарзавата! Ни да отглеждаме крави и кокошки. Затова съм купила пет декара на Марс. Теренчето си го бива! В долчинка, отстрани има баири, а по средата на долчинката минава един от каналите им. Ние няма да ги копаме! На единия баир лозе, на другия ще организираме ски-писта и бунгала за туристи, до канала зарзавата. Дето се вика – затворен цикъл. Туризъм, вино, храна! Всичкото на едно място! Дойде ли ред тук нещо да се обърка, отиваме на Марс! Щото местата и там поскъпват!

- Палим ракетата и право там, а? – пръв се окопити Димчо.

- Божееее, що ни трябваше да е спестовна, що не сменихме името, защо все за бъдещето мислим… - простена Верчето и погледна към Сашко: - Не си яж сополите, от утре край на икономиите!

Пешо стана и извади от фризера пет пакета с месо. Баба Лалка си наля голяма ракия и извади тефтера с телефонните номера на роднините. Рождения ден на Сашко трябваше да се отпразнува подобаващо!

Латинка Минкова