... Забравих ли какво е да усещам ръцете ти? Винаги толкова търсещи, ненаситни, сякаш за последно ме усещаш до себе си; яростни, сякаш ме наказваш; винаги бързащи и желаещи да ограбят тялото ми... Толкова време мина, но сякаш беше вчера и с всеки изминал ден желанието ми да се повтори е още по-силно, а не се заличава от времето.
Не съм! А искам вече да отмине. Сякаш никога не е било, сякаш е било красиво-кошмарен сън, от който не мога да се събудя вече много месеци наред.
Забравих ли огъня в очите ти, който направо изгаря всичко у мен, прониква до дъното на цялата ми същност и ми се струва, че разгадава и най-скритите ми тайни?
Не съм! Всеки път, когато затворя очи, твоите са пред мен - черни, необятни... И искам отново и пак да гледаш в мен. Да гледаш, но да виждаш не само тялото ми... Да докосваш, но не само външността ми.
Страст ли е? За теб, да. От тези, без които можеш и днес, и утре, и много дни наред. Но когато те подпали те подлудява и не можеш вече да се възпреш. От тези, в които не мислиш какво причиняваш на другия и искаш само да взимаш, когато намериш време да задоволиш нагона си.
След срещите ми с теб изпитвам толкова смесени емоции. Тръпката, че искаш точно мен, адреналинът от забраненото и скритото, страстта, с която правиш всичко с мен. И веднага след това, а може би преди, сякаш си си поиграл с тялото ми, разкъсал си душата ми с мълчанието си. Една огромна Самота. Сякаш съм кукла на конци. И се питам кога станах момиче на повикване. Това ли съм за теб?
Неизвестното ме пали и ме убива...
Има моменти, в които искам да се насиля да спра да мисля за теб, защото усещам, че пак трябва да те имам, и пак, и отново. Сякаш си някакъв наркотик, без който тялото ми безпомощно се мята нощем и е влезнало в съюз с въображението ми, което ме мами, че си до мен и отново ме разкъсваш с всичко твое, което се приближи до мен. Отдавам му се... Но е толкова моментно и бързо отиващо си. Тогава се заричам, че утре, когато отново срещна огъня в очите ти, ще се изсмея с презрение и ще извикам: "Стига!". Въображаемото изумление по лицето ти ме кара да изпитвам вътрешно задоволство, защото дори Ти не можеш да имаш всичко, което пожелаеш. И съм толкова убедена, че мога. И сигурно е така. Но тогава идват онези, другите, в които мисълта за теб ме кара да летя и да усещам, че мога всичко и че нищо друго няма значение, освен това, което искам Сега.
Страст ли е? Да. Но страстта е преходна.
Страст ли е? Да. Любовта докосва по друг начин!!!
© Димана Миткова Todos los derechos reservados