Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студено. Не отваряше прозорците. Наистина, нещо с него не беше наред.
Един ден негова съседка мина покрай къщата му. Тя беше една неуспяла репортерка, която се чудеше какво да прави по цял ден. Затова реши да влезе при стареца и да поговори с него. Той беше толкова объркан от присъствието й, че започна да говори, и говори. Тя го слуша дълго. След един месец вече бе публикувала неговата история. Докато гордо и същевременно плахо и объркано я четеше на свои приятелки, старецът също я четеше, връщайки се в потисканите страници на своето минало.
„За решенията, които взимаме"
от...
Той стоеше на тротоара и я чакаше да пресече улицата. Да дойде при него. Вече усещаше, че зимата е дошла. Въздухът беше ...