“Извън нощта, която ме скрива
Училищният двор винаги е бил сред любимите ми места. Толкова различни характери, обединени в едно, като палитра на художник, изобилстваща от смесени, експериментални цветове. Можеш да видиш каквото си поискаш, от бъдещи изобретатели, учени, преуспели бизнесмени до пропаднали типове и отегчени домакини. Възрастните рядко си спомнят, че на 16 светът може и да е пред теб и да лежи в краката ти, но също така характера, клеймото, което носиш в себе си, вече е оформено и рядко се променя. Искам да кажа, че щом на 16 можеш да шофираш, на 18 да си напълно самостоятелен, в правото си да напуснеш страната, дори да отидеш на война, тогава как, по-дяволите, се оказва, че си малък и недозрял за “зрели” решения? Дразня се от хора, които не могат да излезнат от клишетата и сравняват собствените си неуспехи с всички останали. Кое на този свят ми гарантира, че щом аз не съм успял, всичките след мене също ще се провалят? Затова и обичам училищния двор, понякога и един погле ...