Имало на света царство, в което живеели цар и царица, които били твърде заети с царските си дела. Така те често оставяли двете си дечица Кали и Стан да обикалят на воля царския дворец. Само по-голямата им сестра Ема ги наглеждала и се грижела за тях. През деня им организирала весели игри, а вечер им пеела приспивни песни.

                Един ден Кали и Стан играели до близкото езеро. Двамата били увлечени в събиране на разноцветни камъчета. Ема седяла отстрани и си мечтаела. Погледът й блуждаел безцелно в синевата, топлината я погълнала и ненадейно се унесла в сладък сън. Децата не обърнали внимание, защото весело се забавлявали край водата. Взели по една пръчица и започнали да придърпват красивите водни лилии към брега. Хвърляли камъчетата по безгрижните жабки и плашели кротките рибки. По едно време откъм далечината се появили птици. Те плували бавно и грациозно към брега. Скоро пред децата се открили две диви гъски с горди осанки и бисерни пера. Те били изключително впечатляващи и Кали и Стан застанали като онемeли пред тях. Двете гъски се приближили до учудените деца и проговорили с човешки глас:

            – Мили деца, качете се на гърбовете ни, за да ви разходим в прелестното  езеро!

               Кали и Стан много се зарадвали и веднага се метнали върху белите птици.  Те заплували по тихата вода сред многобройните водни лилии. Децата протягали ръце и галели големите цветя, а гъските смело си проправяли път сред тази красота. Братчето и сестричето се радвали на своето пътешествие и викали с пълен глас:

             – Ехо, жабки, къде сте?

             – Ехо, цветенца, имате ли гостенчета зелени с дълги криви крачета?

               По едно време гъските рекли на  децата:

             – Деца, дръжте се здраво, ще полетим!

               Разперили широките си криле, запляскали по водата и не след дълго се издигнали над езерото. Децата се вкопчили в белите им гушки и се смразили от неочаквания обрат на  разходката им. Скоро обаче свикнали и дори с удивление се възхитили на невероятната гледка. Долу се виждало тяхното царство, което изглеждало величествено. Така летели известно време, докато стигнали до отвесна, стръмна скала. Гъските се издигнали още по-нагоре в небесното пространство и викнали с всичка сила на смаяните деца:

             – Дръжте се още по-здраво и поемете дълбоко въздух! Сега ни предстои да се мушнем в един огромен дъждовен облак.

               Кали и Стан поели въздух и затворили очи. Гъските се пъхнали в мокрия облак и след секунди  преминали през него. Озовали се на повърхността му и отново заплували в спокойни води. Децата отворили очи и що да видят. Наоколо ги обграждала чиста, прозрачна вода, през която можели да видят долу земята и езерото.   Слънцето било по-голямо и по-светло.  В далечината  се  виждал   огромен бял дворец. Той разпръсквал в синьото небе омайна светлина. Всичко било странно и различно.

            – Виж, какъв дворец! Kой ли живее в него? – попитала малката Кали и посочила към светлината с широко отворени очи.

                Гъските приближили причудливите форми, които пробождали небето. Децата съзрели на брега жена, която им махала за поздрав. Това била Стъклената магьосница, а гъските били нейни придворни слуги.

             – Заповядайте, деца! Нека да се представя. Аз съм Алма, а вие се намирате в  моя Стъклен палат. Той е изваян от стъкло и кристал. Тук всичко блести от чистота. Внимавайте да не се подхлъзнете по стъклените стълби! – тя подала ръка на своите гости да слязат от гърбовете на преданите й гъски.

               Децата пристъпили плахо по блестящия кристал. Всичко било от стъкло.  Накъдето и да се обърнели, ги обграждали стъклени стени. Дори се страхували да не счупят двореца и вървели леко на пръсти. Пред тях крачела гордо стопанката, а бялата й рокля се влачела по прозрачните стълби. Тя била много красива жена, с блестящи сребристи коси и нежна като кадифе кожа. Стъпвала властно и предвидливо следяла реакцията на изумените си гости. Алма въвела децата в огромна стъклена зала, осветена от пречупващата се слънчева светлина.  Било топло и приятно, но самият дворец бил празен и пуст. Стъклената магьосница живеела сама. Кали и Стан се почувствали притеснени. Тогава Кали се обърнала към братчето си и му прошепнала тихичко:

              – Оставихме Ема сама на брега, а сега се загубихме, май!? Какво ще правим?

                 Вече искали да се върнат обратно при сестра си, но било твърде късно. Алма изчезнала някъде и ги оставила сами. Те се заоглеждали във всички посоки,  но не видели нищо интересно. Скоро тя се върнала с голяма стъклена кутия, обсипана с жълти кристали. Поставила я пред тях и ги погледнала със студените си сини очи:

             – Сега вие ще ми помогнете да засвири отново моята музикална кутия – казала и погалила главичките им, за да направи магията си.

                В този миг магьосницата превърнала децата в малки стъклени фигурки и ги поставила в кутията за балансьори. От тежестта им стъклената основа на музикалната кутия се завъртяла и прозвучала музика. Чудната мелодия се разнесла наоколо като светло блаженство. Сърцето на Алма затуптяло от радост и вълнение. Започнала да танцува и да пее. Чувствала се щастлива, защото музикалната  кутия отново засвирила. Преди време, без да иска,  я изпуснала, а стъклените фигурки се счупили и разпилели по стъкления под. Тогава тя изпратила белите гъски да потърсят две невинни деца, за да ги превърне във фигурки, които да заместят счупените. Така Кали и Стан попаднали в Стъкления дворец, доведени от слугите й, без да подозират какво ще им се случи.          

                                                                     * * *

               Принцеса Ема се събудила и се огледала. Сърцето й затуптяло уплашено, защото не намирала с поглед двете деца. Скочила бързо и се затичала към езерото. Оглеждала навсякъде, викала с всичка сила, обикаляла навред, но децата ги нямало. Отчаяно седнала край водата и заплакала. Тогава от езерото се чули крякащите гласове на жабите, скрити във водните лилии:

              – Белите гъски – ква-ква – ги отнесоха навътре в езерото към бялата скала –  ква-ква.

                Скочила младата принцеса и в миг съзряла голям дънер. Придърпала го към брега и се качила върху него. Едно нетърпеливо жабче се метнало най-отпред и заквакало тревожно. Ема забутала дънера и се понесла по тихото езеро. Тя също минала покрай водните лилии и с помощта на напътстващите квакания на безгрижните жабки  стигнала до високата скала.

             – Сега трябва да продължиш сама – ква-ква, – изкачи скалата и премини през облака! – рекло малкото жабче, което се возело с нея през цялото време.

                Принцесата се хванала здраво в мократа скала и стъпила в малките пукнатини, доколкото това било възможно. Започнала да се изкачва смело нагоре. Скалата се оказала доста хлъзгава и ронлива.  Въпреки това тя успяла да достигне върха. Скоро над главата й се надвесил дъждовният облак. Изглеждал зловещо, но тя не се уплашила. Поела дълбоко въздух и се мушнала в него. Заплувала през дъждовната вода и след миг се озовала на повърхността. Отворила очи и видяла около себе си още много вода, която блестяла като кристални звездички, целунати от слънцето. В далечината се издигал Стъкленият дворец, а въздухът се озарявал в пъстрите нюанси на хиляди дъги. Ема била попаднала в непонятен за нея свят. Тук всичко изглеждало много чисто и прозрачно. Тя заплувала към двореца, който светел пред нея като диамант. От брега се носела музика. Достигнала стъклените стълби, излязла от водата и стиснала роклята си, за да я поизсуши. Изкачила се по тях и влязла в огромна стъклена зала. Скрила се зад висока кристална колона и притаила дъх. Девойката видяла млада жена в бяла рокля да танцува и пее на фона на чудна мелодия, долитаща от музикална кутия. Стъклената магьосница била толкова щастлива, че не забелязала новата си гостенка. Ема се чудела къде ли са братчето и сестричето й.

                – Тук всичко е прозрачно. Мога да погледна дори през стените. Но защо не  виждам  децата! – мислела си тя и се оглеждала наоколо.

                  Тогава погледът й се спрял на музикалната кутия, която единствена била по-различна в този дворец. Там ясно се откроявали фигурките, които досущ приличали на децата. Макар умалени и изваяни от стъкло, Ема ги познала. Тя разбрала, че Кали и Стан са омагьосани, превърнати в стъклени балансьори и са в плен на Стъклената магьосница. Сърцето й се свило от притеснение.

               – Какво да правя, трябва да взема децата и да се махна от тук! – мислела си тя.

                Унесена в музиката, Алма най-накрая се отпуснала уморена и заспала. Ема изчакала удобен момент. С леки стъпки тя се приближила до музикалната кутия и внимателно взела двете стъклени фигурки. Сложила ги в джоба си и бързо поела по обратния път. Щом стигнала до повърхността на дъждовния облак пред нея се изправил млад зеленоок елф. Тя замръзнала на мястото си, стресната от ненадейната му поява. Той, обаче, се усмихнал и й подал ръка. Огнените му коси се развявали от тихия бриз, а очите му били изпълнени с вълнение.

             – Хвани се за ръката ми, ще те отведа оттук и ще ти помогна да развалиш магията. Нека да ти се представя. Аз съм Доро – казал й той със звънлив глас.

                Въпреки че Ема била изненадана от появата на елфа, не се поколебала, а бързо се хванала за него. Той разтворил прозрачните си криле и двамата полетели над водата. Стигнали до чуден водопад. Навред всичко било потънало в зеленина, а звукът на падащата вода кънтял необуздано. Било доста непонятно за Ема, но тя се доверила напълно на елфа. Щом приближили водопада, той й рекъл:

             – Извади внимателно двете фигурки и ги потопи в падащата вода!

               Тя направила каквото й казал и в този миг вълшебната вода развалила магията. Кали и Стан отново се превърнали в деца. Върху люлка от лиани Доро пренесъл тримата и ги спуснал над водния облак.                   

            – Оттук се гмурнете, за да се върнете при бялата скала. Не забравяйте да плувате надолу през облака, само така ще се измъкнете! Сбогом! – извикал елфът и ги пуснал.

               Те цамбурнали в прозрачната дъждовна вода и махнали за раздяла. Поели отново въздух и се мушнали в облака. Добрали се до скалата, внимателно се спуснали по стръмните й склонове и се качили на дънера. Малкото жабче, като ги видяло, се разквакало радостно и се метнало отново най-отпред. Трите деца заплували по царското езеро и благополучно се прибрали в двореца. Ема се скарала на непослушните пътешественици, но се радвала, че са невредими.

                  Кали и Стан били много уморени и гладни. След като похапнали, се прибрали в стаята си и заспали с мисълта за преживяното. Сестра им седнала на царската веранда и се замислила върху случилото се.

                  Само червенокосият, зеленоок и млад елф знаел всичко. Щом изпратил децата, се върнал в Стъкления дворец. В ръцете си носел две причудливи стъклени камъчета, които взел от брега, в който се плискал вълшебният водопад. Още докато спяла Алма, той взел музикалната кутия и ги поставил на празните места за балансьори. Така тя отново засвирила. Елфът се приближил до спящата Стъклена красавица и я целунал. В този миг той прогонил злото и самотата от душа й. Останал при нея завинаги, защото я обичал и винаги й бил предан. В този вълшебен свят те се радвали на музиката си, а на земята в царския дворец  трите деца очаквали своите нови приключения.