И до ден днешен всички говорят за златните му ръце. Той построил и църквата, и селското училище, и чешмата с трите чучура, от които все още тече вода. Бил най-добрият в занаята си, но и най-горделивият и саможив човек в селото. Малцина от съселяните си уважавал, а още по-малко зачитал. Работата му била съвършена, нравът нетърпим.
Но?
Майсторът имал дъщеря. Тя била девойка за чудо и приказ, ала се разболяла и нито един лекар в околността не могъл открие причината за болестта ѝ. Въпреки това той продължавал да строи, да издига, да създава. Колкото повече работил, толкова по-зле ставало състоянието на девойката. Едва когато легнала на легло, Майсторът се вслушал в думите на съпругата си и въпреки нежеланието си отишъл при местната знахарка.
Старицата го изгледала, без да се трогне от нещастието му и накрая рекла:
–Казват, че под самия връх на планината има извор с лековита вода. Момичето ти трябва да пие от нея, за да оздравее.
–А как да стигна до там? Дори и пътека няма до върха –възропт ...