29 abr 2010, 9:55

Стъпките ти... чух 

  Prosa » Cartas
1141 0 0
Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното?
Защо не чувам нищо?
Крещя... и пак... нито звук!
Къде съм?
Като в сън е, като в объркан кошмар, който те разтърсва в безсилието ти.
Обещай, че ще ме спасиш...
обещай, че ще останеш, че няма да ме оставиш... сама насред нищото.
Обещай ми... на мен! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??