Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си стебла към небето.
От малката къщичка се чу детски смях:
- Хайде, бабче! Хайде, дъждът спря!
- Идвам, Ели! Само да се обуя!
На двора вече подскачаха весело две малки момиченца, нетърпеливи да играят отново навън. Баба им ги последва, стиснала в ръце чадърите им и заедно тръгнаха към магазина.
Баба Радка усмихната наблюдаваше Ели и Руми, които се спираха до всяко цвете или по-интересно камъче.
- Хайде, момичета! Ако така продължаваме да вървим, няма до утре да стигнем до магазина и мама като се прибера ще остане гладна. - като чуха думите на баба си, децата се затичаха напред.
Вече две години откакто баща им се запиля по чужбина, две години откакто децата живееха в малкото градче с майка си и ...