Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!

Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на чувствата ме връхлита като ураган и не мога да си намеря място, където да се скрия от него без да... плача! Понякога се чувствам добре, че мога да помагам на хора, които са корабокрушенци в Любовта, но само докато не се влюбя и то точно в този, на когото съдбата или Бог ме пратил да помогна! И тогава започва битката в мен между СЪЩЕСТВЕНОТО И НЕВИДИМОТО!

                           Да бъдеш добър и широко скроен и приемеш мисията си на "лечител" на раненото от любов сърце, което търси утеха в нова любов или да си егоист и да се отдадеш на онова невидимото за останалите чувство на изгаряща ревност, която те опустошава! Хамлетовска дилема! Зная, че сърцето има доводи, които разумът не признава! Зная, че най боли душа от любов ранена! Зная, че от любов не се умира и че тая болка само се с любов лекува! Зная, че Любовта прилича на развълнувано море и една по една вълните се смаляват, когато дойде следващата вълна! Смаляват,... но не изчезват, а после се запиляват надълбоко и може би тогава се изгубват в грохота на морската стихия! ВРЕМЕ... трябва време, за да отшуми напълно този грохот и се успокои морето на любовта!Така ми се иска ТИ да ми помогнеш, за да имаме това време , за да станем един за друг оня "щастлив остатък от живота ни", за който и двамата копнеем /дано не се лъжа/! Но, когато вместо вода наливаш масло в огъня ти не го гасиш, а го засилваш и така увеличаваш агонията ми, която с толкова усилия на волята си се опитвам да превъзмогна, за да бъда полезна на себе си и най вече на ТЕБ! Боли, ти знаеш от какво! Нека да превърнем времето в наш съюзник и си помогнем сами, за да ни помогне и ГОСПОД! Знаеш, че и моите рани не са плитки! Знаеш, че с мръсни пръсти са бъркали в душата ми и още се гнуся от тази нечистоплътност! Човешката душа е необятна - моята също! НО няма да позволя да препускат повече в нея отминали конници, които да я тъпчат безсърдечно с копитата на конете си! Аз пуснах своето минало, защото искам да имам сегашно и бъдеще с теб! Иска ми се да го направиш и ти -не само за мен, но и за себе си, та да потушим тази болка и у двама ни! Всеки спомен "е едно танцуване с отминалото щастие, всеки спомен е едно пътуване подир звезда угаснала"! А аз искам нашите ЛЮБОВНИ звезди, винаги да светят и когато нас вече ни няма на Земята, самите ние с теб като две звезди да засветим на Небето! Две  звезди, които да бъдат пътеводна светлина за всички влюбени се по света! А за сега ти си моята СВЕТЕЩА звезда, която огрява душата ми с вълшебния си блясък и ме отпраща в царството на мечтите!♥♥♥