16.05.2015 г., 23:44

Светеща звезда

1.1K 0 0
2 мин за четене

                                                                     

 

 

                            Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!

Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на чувствата ме връхлита като ураган и не мога да си намеря място, където да се скрия от него без да... плача! Понякога се чувствам добре, че мога да помагам на хора, които са корабокрушенци в Любовта, но само докато не се влюбя и то точно в този, на когото съдбата или Бог ме пратил да помогна! И тогава започва битката в мен между СЪЩЕСТВЕНОТО И НЕВИДИМОТО!

                           Да бъдеш добър и широко скроен и приемеш мисията си на "лечител" на раненото от любов сърце, което търси утеха в нова любов или да си егоист и да се отдадеш на онова невидимото за останалите чувство на изгаряща ревност, която те опустошава! Хамлетовска дилема! Зная, че сърцето има доводи, които разумът не признава! Зная, че най боли душа от любов ранена! Зная, че от любов не се умира и че тая болка само се с любов лекува! Зная, че Любовта прилича на развълнувано море и една по една вълните се смаляват, когато дойде следващата вълна! Смаляват,... но не изчезват, а после се запиляват надълбоко и може би тогава се изгубват в грохота на морската стихия! ВРЕМЕ... трябва време, за да отшуми напълно този грохот и се успокои морето на любовта!Така ми се иска ТИ да ми помогнеш, за да имаме това време , за да станем един за друг оня "щастлив остатък от живота ни", за който и двамата копнеем /дано не се лъжа/! Но, когато вместо вода наливаш масло в огъня ти не го гасиш, а го засилваш и така увеличаваш агонията ми, която с толкова усилия на волята си се опитвам да превъзмогна, за да бъда полезна на себе си и най вече на ТЕБ! Боли, ти знаеш от какво! Нека да превърнем времето в наш съюзник и си помогнем сами, за да ни помогне и ГОСПОД! Знаеш, че и моите рани не са плитки! Знаеш, че с мръсни пръсти са бъркали в душата ми и още се гнуся от тази нечистоплътност! Човешката душа е необятна - моята също! НО няма да позволя да препускат повече в нея отминали конници, които да я тъпчат безсърдечно с копитата на конете си! Аз пуснах своето минало, защото искам да имам сегашно и бъдеще с теб! Иска ми се да го направиш и ти -не само за мен, но и за себе си, та да потушим тази болка и у двама ни! Всеки спомен "е едно танцуване с отминалото щастие, всеки спомен е едно пътуване подир звезда угаснала"! А аз искам нашите ЛЮБОВНИ звезди, винаги да светят и когато нас вече ни няма на Земята, самите ние с теб като две звезди да засветим на Небето! Две  звезди, които да бъдат пътеводна светлина за всички влюбени се по света! А за сега ти си моята СВЕТЕЩА звезда, която огрява душата ми с вълшебния си блясък и ме отпраща в царството на мечтите!♥♥♥

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...