Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
       Лицето на госпожата беше лилаво-зелено и подуто. Хората шепнеха, че "мръсниците са я ударили с нещо тежко по главата".
Заровиха я в земята. Не искам никога да ме заравят там. Сигурно е студено и страшно.
Не знам как ще се върна в детската. Без госпожа Петрова не е хубаво там. Засега няма да ходя, защото ще тръгваме на море....

       Морето

       Вчера събрахме багажа за морето. Мама си взе цял куфар с дрехи. Татко я пита дали има намерение изобщо да се връща. Той си взе само едно сакче. Не ми дадоха да сложа Бони в багажа си. Бони е любимката ми. Не е барби, но е прекрасна. Ще гледам довечера тайно да я пъхна в сака на татко, че там има повече място.
       Следобяд, най-накрая, мама ме заведе на нейната работа... Имала да довършва нещо.
Офисът на мама е малък, но хубав. Има компютър, кафемашина и кожен диван. Има и много папки,наредени по рафтове на стената. Шефът на мама (онзи с голямата кожа) ме почерпи с бонбонче и ми каза, че ще стана красавица като мама. Очите му са лъскави и приличат на стъклени топчета. Тате казва за него, че е като "разгонен тлъст заек напролет" и щял да му счупи рогата някой ден. Аз съм сигурна, че зайците нямат рога, ама той тате все такива смешни работи говори.
       Мама бързо си свърши работата, казахме "чао" на Шефа и тръгнахме. По стълбите срещнахме мамината заместничка - една лелка с къса пола и прозрачна блузка. Двете с мама си говориха като приятелки, но като тръгнахме мама със стъснати зъби и тихо каза - "Кучка!". Сигурна съм, че нарече така заместничката.
       Вечерта дойде баба Мила да вземе ключове от нас за да полива цветята, докато ни няма. И да ни изпрати. Татко веднага се сети, че има среща с един човек по работа и излезе. По-добре, че имаше работа, иначе щеше пак да се ядоса. Баба Мила ми даде 20 лева за морето - да си купя дюшек и да плувам с него. Баба е добра. И ме обича. И мама обича, само тате не може да хареса още. Трябва й време. Така ми каза мама.
Тази сутрин станахме много рано, защото трябваше да минем да видим дядо Добри (на татко татко му), а после да стигнем и до морето.
       Дядо Добри живее в планината, близо до Тетевен. Аз съм кръстена на него. Той е много висок, як и пие, както татко казва - "по кило и канче ракия". Като изпие тая ракия и започва да си изважда напред долните зъби. Много е страшен. Като Карабас-Барабас. Тя баба Льонка сигурно затова работи чак в Гърция...
       Дядо ни чакаше на портата и беше много радостен. Откъсна ни домати и ни ги даде за салатка. После пиха с татко и с мама по едно кафе и си поговориха малко. Тате, когато говори с него, мига много често. И е винаги сериозен.
       Преди да тръгнем мама даде на дядо Добри пари. От тези, които баба Льонка изпраща на татко. Ама тате не видя...
       Мама много харесва дядо. Казва, че й бил като баща. Жал й е, че живее сам, но пък друг път казва, че е по-добре сам, отколкото със "старата вещица". Баба Льонка не е вещица. Прилича на Стефани от "Дързост и красота"...
       Пътувахме още много и когато стана тъмно пристигнахме на морето. Настанихме се в хотела.
       Хотелът се казва "Смокините" и е страхотен. Има басейн. Стаята ни е голяма. Сега ще ходим на вечеря, а утре рано-рано сме на плажа!

Следва продължение....

       Eто го морето - голямо, зелено и шумно! Днес е горещо и във водата има много хора, лодки, дюшеци и водни колела. 
       Аз съм с новия си дюшек, купен с парите от баба. Сутринта като идвахме на плаж си го избрах. Прозрачен е и вътре в него има разноцветни топки. Много е хубав. 
       Още, докато дойдем на плажа и веднага влязохме в морето да изпробваме дюшека - дали вози добре. Татко плуваше до мен, а мама пазеше багажа. Махаше ни от брега и ни пращаше целувки.
       Аз съм с горница на банския. Такъв си го харесах, пък и още нямам какво да показвам... Мама е по монокини, защото има хубави гърди. Те повечето жени тук са без горнища, ама не всичките са хубави така...
       След като излязохме от водата, татко легна да се пече, а мама му намаза гърба с едно кремче - да не изгаря. И мен ме намаза. 
       Питах дали може да ходя до морето да си играя. Казаха ми, че може...
       На брега едно момченце беше си издигнало замък - за чудо и приказ. Клекнах до него и му подадох една мидичка - да я сложи за прозорец на кулата. То ме погледна и се усмихна:
       - Как се казваш?
       - Аз съм Бичето. Ти кой си?
       - Много ми е дълго името - Марк Антоний съм. Викай ми Марко. С кого си тук? Аз съм само с татко.
       - Аз - с мама и тате. Ей там са... Виждаш ли ги - посочих му с пръст - Онази, дето прилича на Ивана е мама, а оня -легналия със сините бански, е тате.
       - Мммм... Хубави цици. Бива си я майка ти. Ти защо си с горнище. Обривите ли си криеш? 
       Не го разбрах за какво говори и го погледнах любопитно. Говореше като тате, но това не го бях чувала.
       - Питам те - защо си я сложила тая горница - като някоя селянка? - поясни ми Марко.
Аз се ядосах:
       - От София съм и така ми харесва!
       - Ясно-о-о... Правиш се на различна. Жените - сте все такива, а пък все сте едни и същи. Ако не ми вярваш, ще те водя - да ти каже татко ми. Той много разбира от жени.
       - Я си гледай работата! Строй си сам замъка! И си ми върни мидата! - грабнах си мидата и си тръгнах. Отидох да си правя мой си замък. 
       Докато си строях и от време на време поглеждах към момчето. И то ме поглеждаше. Накрая дойде при мен и ми каза:
       - Ти защо се сърдиш? Аз си говоря ей така само. Да те ядосам. Дай, да ти помогна. Много ти е сух пясъкът, затова от замъка ти нищо не става.
       - Защо си само с татко си? - питах го аз.
       - Мама се ожени за един холандец миналото лято. Сега живее в Холандия и има друго дете. Обажда ми се по телефона. Обеща ми да ме вземе там. Ама аз не искам. Тука ми е добре с тате... - Марко млъкна и взе да си чисти очите от пясъка. Уж. Иначе съм сигурна, че се разплака.
       - Искаш ли да влезем във водата? Имам дюшек. Ще викна тате - да дойде с нас...
       - Искам! Чакай да се обадя само. - и новият ми приятел хукна към татко си.
Проследих го с поглед. Спря се до един мъж с очила и брадичка, който играеше на карти с две млади жени и още един мъж. Аз отидох да кажа на тате.

Следва продължение...