Част първа

Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян, млад и небръснат, садеше усърдно маруля до кочината в задния двор, твърдо решен този път да спечели баса с комшията си.

Тази сутрин, както на същия ден преди три години, слънцето изгря едва доловимо по-рано от предишния ден, но тази тънка разлика можеха да усетят само чувствителните души на клиентите на кръчми и бардаци, които точно в този момент, олюлявайки се, излизаха през вратите им. Виконтът определено пропускаше този етап от денонощието, тъй като му се налагаше да лежи под завивките и да скимти насън, вероятно изживявайки се като ловджийско куче пацифист.

Марулите, които садеше Пиер, ни най-малко не бяха престъпници по смисъла на Закона за генно модифицираните организми и виконтът собственоръчно се беше погрижил за това, като ги закупи от най-простия и ниско образован продавач, чийто вид, в сравнение с този на другите зарзаватчии, най-малко внушаваше усещането, че е притежател на диплома за генно инженерство.  Пиер редовно си внушаваше, че е почтен и морален гражданин и никога не би допуснал някакви марули с криминално досие и съмнителна фотосинтеза, да компрометират това верую и да го докарат до депресия. 3 мин и 23 сек по-късно виконтът приключи със засаждането, изправи се, отдалечи се на няколко крачки, приклекна и зачака в засада. След като изминаха 5 часа, през които той два пъти се престори, че си тръгва, а после рязко се обръщаше и се връщаше, заемайки отново позиция, виконтът се увери, че никакви охлюви не се навъртат наоколо и неговите марули са в пълна безопасност Пиер най-сетне можеше даде думата на стомаха си, който от известно време си къркореше нещо ушечуващо (бел. ред. ушечуващо = очевидно) недоволен от пусията.

Част втора

Виконтът обядваше в градината в компанията на една улична котка, с която бе счел за благоприлично да сподели храната си, най-вече защото не бе сигурен дали етикетът го забранява или не, пък и защото тя беше твърде настойчива. От тази си позиция той виждаше кочината, наобиколена от двуседмичните марули и в гърдите му напираше чувство на гордост от обитателите на дървената постройка. Прасетата бяха специална порода, представителите на която ядяха два пъти повече, наддаваха два пъти по-малко, но имаха силни чакри според  селянина, който му ги продаде. И за да докаже на комшията си, който виконтът подозираше, че е твърде глупав, но умело прикрива този факт с богата обща култура и с това още повече затвърждаваше съмненията, Пиер сключи облог с него. Облогът щеше да докаже, че чакрите на прасетата са наистина силни, като накарат засадената маруля да расте два пъти по-бързо от тази на комшията. Виконтът тъкмо приключи обяда си, когато пантите на вратата на кочината поддадоха под напора на едно любопитно прасе, което беше нетърпеливо да положи началото на Великите свински географски открития. Това доведе до вълна на масова емиграция на прасета към новия свят, който беше кръстен Свинерика по името на първото прасе, чатнало, че е нов свят Свинерико Веспучи. Първата спирка по пътя на прасетата емигранти, с цел логистично осигуряване на похода, бяха марулите на виконта, които изчезнаха като снежинки в антарктическа буря пред празния му влажен поглед.

Епилог

Този ден виконтът научи, първо, че прасетата са използвали чакрите си користно, за да се облагодетелстват с повече маруля, второ, че със силни чакри можеш да отвориш всякакви врати и трето, че комшията му е глупак.