Част първа
Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян, млад и небръснат, садеше усърдно маруля до кочината в задния двор, твърдо решен този път да спечели баса с комшията си.
Тази сутрин, както на същия ден преди три години, слънцето изгря едва доловимо по-рано от предишния ден, но тази тънка разлика можеха да усетят само чувствителните души на клиентите на кръчми и бардаци, които точно в този момент, олюлявайки се, излизаха през вратите им. Виконтът определено пропускаше този етап от денонощието, тъй като му се налагаше да лежи под завивките и да скимти насън, вероятно изживявайки се като ловджийско куче пацифист.
Марулите, които садеше Пиер, ни най-малко не бяха престъпници по смисъла на Закона за генно модифицираните организми и виконтът собственоръчно се беше погрижил за това, като ги закупи от най-простия и ниско образован продавач, чийто вид, в сравнение с този на другите зарзаватчии, най-малко внушаваше усещането, че е притежател на диплома за генно инженерство. Пиер редовно си внушаваше, ч ...