Коледните и новогодишни празници отшумяха. Градът отново е притихнал в своето ежедневие, а колко хубаво и весело беше в последните дни. И какво хапване… Скари, пържоли, кюфтета… Минавам пред огледалото. Уау… и аз съм заприличал на кюфте, при това огромно. Не бях виждал толкова огромна топка с кайма.

    Веднага издирвам кантарчето. Ще се измеря, но съм го пъхнал под леглото. Хъххх… изпъшквам. При навеждането корема ми направо пресира дробовете ми като в менгеме. Все едно ме настъпва слон, което означава, че все едно съм се самонастъпил.

     Кантарчето… и то изпъшка, като го нагазих. Накара ме да обещая, че ще отслабна и после се спомина.  Помилвам го на раздяла и го погребвам в кофата за боклук. На прощаване му обещавам, че ще изпълня последното му желание. Е, на това му се вика изнудване.

     Няколко дни преди да започна диетата всичко, което става за ядене в хладилника се унищожава, чрез прекарване през чревния тракт.

     Диетата започна. Хранене – три пъти на ден. Пиене – четири пъти на ден. Звучи перфектно, но храната е плодове, а напитките чай и то, задължително с мед.

   Първи ден… перфектно! В стомаха си все още имам от остатъци от гадните кулинарни изкушения от хладилника, които скоро ще изпратя… в пъкъла.

     Втори ден… пак добре! Вечерта обаче си хапя нервно палеца. Ползвам го вместо биберон, но на третия и четвъртия ден вече ми се иска да го сдъвча.

     На петия… Откривам забравена консерва с месо в шкафа под мивката. Ближа я отвън около час и плача.

    В следващите дни палецът и другите ми пръсти са неотменно в устата ми. Бясно ги смуча, защото са единственият източник на сол. Отпечатъците ми се изгладиха. Крепи ме само мисълта, че след десетия ден в диетата влизат и картофи.

    Дойде и тяхното време. Нарязвам ги на кубчета. Сварявам… Изхвърлям картофите и пия по двеста грама от бульона на ден. И то без сол! Пръстите ми… съвсем изтъняват. Май и тялото ми също. Сигурно, защото го изсмуквам през тях.

     Остават само пет дни до края на това приключение.  Я… имал съм невероятно обоняние! Дори не съм предполагал.

     На терасата съм. Аромати от всякъде. Пилешка супа се готви на 300 метра от мен. В ляво на 534 метра… барбекю. В дясно на около километър и двеста някой е извадил скумрия от фризера да се размразява. Веднага се прибирам от терасата и бързо затварям вратата. Не искам да усетя как се пече във фурната, защото ще изгриза още един ъгъл на масата. То здрави ъгли на мебелите вкъщи почти не останаха.

     Сменям каналите на телевизора. Кулинарно шоу, пак кулинарно шоу, 24kitchen. Ужас!!!

     По Дискавъри: Гепард яде антилопа.

     Анимал планет: Крокодил и зебра.

     Хистори: Гладът при обсадата на Сталинград.

     Пускам новини: Курбан в някакво село.

   Реклами: Кренвирши, наденици, луканки, дамски превръзки. Последните вече ми изглеждат доста приемливи за нахранване.

    Дъщеря ми гризе пържола на масата, за обяд. Ще и прегриза врата! Няма бе…! Какво ми е виновно детето, че съм на диета? Всъщност… целият свят ми е крив и ще го изям безпощадно!

    Обелвам си ябълка. Обелките на жулиени… за гарнитура. Нея на филии и нареждам като свински пържолки в чинията. Ям с нож и вилица.

    Трябва да правя нещо защото ще се побъркам. Отивам да се поразходя с колата из града. Минавам покрай пицария. Поглеждам я с хищен и кръвнишки поглед. Ако вляза вътре ще изгълтам всички пици заедно със сервитьорката. Разсейвам се за миг и разпарям гумата в бордюра.

     В гумаджийницата оня ме пита да изхвърли ли разпраната. Баси тъпият въпрос! А аз, какво ще вечерям бе…?

    Прибирам се и събувам обувките. Невероятен аромат. Опитвам се да си изям чорапите. Успявам! Захващам се и с едно перде. Последното останало. Близо до мен замирисва на живо месо. Обръщам се… било прелитаща муха. Вече я няма.

    Толкова чай с прословутия мед съм поел, че… май съм се превърнал в пчела. Когато се опитвам да изрека нещо, от гърлото ми излиза само приглушено жужене. Абе… това май е онази муха.

    Пак гледам реклами… Я коремът ми се е научил да говори! Езикът на тигрите. Полиглот ми е той напоследък! Вече знае всички животински езици, а вчера си размени няколко реплики с един преминаващ трактор.

    Двадесет дни… и диетата свърши! Започва захранването. Още десет дни мъки. По някое време ми се полага половин препечена филийка. Лелеее… все едно глътнах паве.

    Имам си и ново кантарче. Със страх се навеждам да го търся под леглото. Я… то било лесно бе! Никой не се опитва да ми премазва дробовете. Оня… големият и кръгъл, неусетно беше изчезнал.

    Доволен отивам да се изпишкам. Ехааа… това отдавна не го бях виждал.

    п/п: Само на плодове и чай се пестят доста пари. Обаче сега ще трябва да сменя целия си гардероб.

     Завинаги мразещ ябълки: Свилен