2 oct 2013, 13:29

Свободата, Санчо, е ракова клетка

  Prosa
1K 0 1
1 мин за четене

Свободата, Санчо, е ракова клетка.

Всичко започва невинно.

Искаш свобода, за да правиш това, което искаш.

Искаш да растеш.

Искаш да се развиваш.

Искаш все повече и повече.

Имаш големи очаквания.

Имаш големи изисквания.

Имаш големи.

Имаш искания.

Имаш.

Искаш.

Свободен си.

Голям си.

И разбираш, че всичко,което имаш е тази никому ненужна свобода.

Развяваш знамето на свободата.

Развяваш знамето в тишината.

Развяваш знамето в празната стая.

Развяваш ръцете си, мислейки, че в тях има нещо.

Развяваш страха си.

Страх, не свобода.

Свободата се е превърнала в

гигантско чудовище албинос.

С червени очи, които

са започнали да се обезцветяват и

едното е вече бежово.

Не поглеждай в огледалото

на свободата.

Там няма да видиш нищо.

Огледалото е малко, а свободата огромна.

Парченца кожа, може би...

Кожата на албинос...

Гигантът ридае за слепите си очи.

Сълзите проясняват леко погледа

(ъгълът на пречупване през водната капка...)

 

Поглеждаш надолу и виждаш другите.

Виждаш другите.

Свободата, Санчо, иска внимание.

Виждаш другите.

Виждаш себе си.

Гигантско чудовище албинос.

Очите са бежови.

Смаляваш се до размерите на нормалната зависимост,

поносимата зависимост.

Можеш да стиснеш ръката на другия.

Пръстите ви еднакво дълги ли са?...

 

Свободата, Санчо, вече сме я яли...

1.10.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добро наистина - свободата от едно е зависимост от друго- а интерес от свободата ти имат само тези, които искат на свой ред да те поробят.

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...