Школата за радисти свърши и ние се върнахме по поделенията, от които ни бяха командировали. Щяхме обаче предимно да даваме смени като телефонисти в телефонната централа. Радисти, телефонисти, релейчици и шофьори на релейка, всички ние бяхме обединени в гордо звучащото «взвод за управление». Един от началниците ни беше старши сержантът В., телефонист, живеещ в съседното село, за когото се знаеше, че не обичаше радистите. Ако нашият набор радисти също е допринесъл за това му отношение, то ще да е било най-вече заради следната «издънка».
Веднъж след вечерна проверка ние – трима радисти и един телефонист – бяхме отишли в класното помещение да играем на карти и старши сержантът В., който беше дежурен по поделение, ни хвана на местопрестъплението. В армията играта на карти беше забранена. В едно флотско поделение хванали четирима матроси, че играят бридж. Трима от тях получили по десет денонощия арест за игра на карти, а четвъртият –само пет, понеже ги гледал, че вършат нещо нередно, и не им ...