31 may 2006, 17:29

Сянката под стола ти 

  Prosa
1253 0 4
9 мин за четене
Сянката се тресе под краката на стола и ти, ужасен, трепериш, стъпал отгоре му.
“Каква е тази сянка, която толкова много ме плаши?” - питат очите ти.
“Какво иска от мен?” - гърчат се устните.
И ти си безпомощен. Сам, необичан вече дори и от мен. А и как бих могла да те обичам, щом страхът ти е толкова голям, че чак не се сещаш да погледнеш назад...
Виждам, че пижамата ти те влудява. Толкова ярка и цветна, толкова издайническа.
“Ами, ако ме издаде?” - мисълта потраква в такт с ченето ти.
Ами, ако окото на Нещото - собственик на тази сянка - види крясъкът на ярките цветове? Това ли си мислиш? Или може би има и друго, още по-ужасно?
“А този прозорец?”
Той така нагло се оглежда, прозрачен в очите ти. Безплътен за черния ти кошмар.
Защо той стои така отворен и безразличен към танца на пердетата?
“И те ли искат да ме издадат?”
Ще те издадат ли? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зимед Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??