През последните нощи сънят бягаше от него. Безсънието го измъчваше, крадеше от времето му. Тъкмо да заспи и му се счуе, че някой го вика много от далече,  изправя го като пружина. Става, сяда на леглото и така седи, докато отново му се прииска да заспи. Всичко утихва и Стефан отново полага глава на възглавницата, отпуска се в постелките, поуспокои се, пък ухото му долавя сякаш далеч, зад стените, някой плаче. Сънят пак бяга от очите му. Спомни си как безгрижно бяха минали годините на юношеството - весело, шумно, дори неразумно и глупаво. Как на полушега се дипломира, взе и магистратура и започна работа в чудесен колектив. Бяха на почти еднаква възраст  и все за нещо намираха да се смеят и така в шеги и смях минаваше работното време. Ходеха заедно на излети, на по-дълги екскурзии, на кино, на театър,  на изложби – беше страхотно. А сега... чужд на всички в този свят. Отново скачаше, отново лягаше, стискаше очи  и се свиваше в завивките.  И... ето я - стъпва леко, като балерина, с плавна походка, поклащайки стройните си бедра. Беше с малко, красиво лице, с високо чело, плътни, чувствени устни, искрящи черни очи. А косата! Косата беше като буен водопад около бялата кожа на лицето ѝ . Такава прелест!

Той направи и невъзможното, за да я впечатли тогава – братовчедка му, чиято приятелка беше Оля, празнуваше имен ден. Заведението беше не голямо, но много уютно, масите бяха разположени в полукръг около малкия дансинг, за който братовчедка му беше настояла и нейният приятел, собственик на ресторанта и хотелчето с шест стаи, канеше различни музиканти да развличат клиентелата. 

Успя да покани Оля на танц и буквално главата му се замая при допира на телата им. Усети как ток премина по вените му, пулсът се ускори, сърцето му щеше да изскочи. Той я притисна към себе си, вдъхваше аромата на косата ѝ, чувстваше тялото  ѝ, което се огъваше в такт с ритъма и я притисна още по-силно. Тя не се съпротивяваше, отпусна се в ръцете му и обеща още един танц. Не се пуснаха, ръцете им прилепнаха една към друга.  Той я поведе към вратата, на рецепцията плати и се качиха горе. В стаята ухаеши на нещо много приятно. Още със заключването той усети нежния допир на бленуваното  тяло. Обърна се, взе я на ръце и я положи на кревата..

На другия ден привечер я потърси по телефона, не му отговори един, два, три пъти. Бе решен да я открие, трябваше да му принадлежи, трябваше да пие още нектар от сочните устни, да утолява жаждата си с нея, трябваше да я има на всяка цена. Спомни си адреса, който тя съобщи на таксиметровия шофьор сутринта, когато я изпращаше.  Стана и излезе, прибързано припали колата, излетя с „мръсна газ” към нейния квартал. Лесно намери улица „Незабравка”  и търсения номер и спря по диагонал на къщата така, че да има добра видимост. Тя все трябваше да се покаже, след като се наспи в тази неделна хубава привечер и да излезе - я на разходка, я на кафе, я на пазар, или  да посети семейната вила – беше му казала, че през лятото е сама - нейните родители живеели там от ранна пролет до късна есен. Обмисляше какво да  ѝ каже, ако се реши да звънне на вратата, когато един баварец спря рязко пред входа на оградата и от него слезе елегантен млад мъж, блондин, висок,  със стройно тяло. Отключи вратата и влезе в двора, с бързи крачки, почти тичешком  тръгна  по  алеята и натисна нетърпеливо звънеца. Тя, сияеща, по лека къса рокля или нощница, му отвори, и увисна на врата му. Завистта и ревността пропълзяха в студени тръпки по гръбнака му. Радослав постоя като скован, не знаеше каква да прави. Изведнъж зла мисъл преряза съзнанието му – ще я убие! Не искаше да я дели с никого! Ако не е само негова, няма да бъде на никой друг!

На път за вкъщи купи бира с любимата си марка, прибра се, намери прахчетата, с които отдавна беше приключил, но не ги изхвърли – имаше в шкафа, скрити в пакет брашно.

Не знае как е минала тази нощ... На сутринта отново взе едно прахче, слезе долу, качи се на колата и потегли. Мисълта го заслепяваше, нищо не виждаше, не го интересуваха светлинните сигнали на светофарите, не го интересуваха  предимства. Когато стигна там, тя тъкмо заключваше вратата на оградата, когато с един скок той се намери зад нея, нави около ръката си дългата ѝ гъста коса и ѝ каза през зъби да отключи. Той бе опрял нож в гърба ѝ и тя потръпваше конвулсивно.  Минаха бързо по алеята и влязоха в къщата. Нахвърли се върху нея.

Слънцето блестеше през стъклата на прозореца, той се стресна, не знаеше къде се намира, защо е на пода и защо до него лежи  жена с изцъклени очи...