Сълзите на сърната

Стана ловец случайно. По-скоро приятелите му го навиха.

До преди казармата не беше хващал оръжие.

След първата стрелба по мишените , взводния командир 

половин час не можа си затвори устата. 

Десет от десет изстрела и всичките право в целта .

В поделението отдавна не бяха имали такъв талант.

Беше роден за стрелец. Направиха го снайперист.

Уволни се с куп награди и отличия.

После живота го подхвана и рядко стреляше.Понякога 

за кеф.Нямаше афинитет към оръжието.

Ожени се,родиха му се деца.Всичкото му свободно време 

отиваше за тях.

Повечето му приятели, и те семейни,станаха ловци.

Уж да бият дивеч, а иначе, да са далеч от семейното 

огнище. Поне в гората да му отпуснат края.

Все по-често го подкачаха:

- Хайде бе, нали беше най-добрия стрелец?!

Сега стани най-добрия ловец!

Той обичаше природата, гората,често водеше децата на екскурзии 

и излети. И един ден ,след поредната агитация, склони.

Изкара курс, извади разрешително, купи си пушка / след

дълго избиране/.Подариха му едно гонче,кръсти го Рошльо..

И ето дойде първия лов.Цялата дружина се събра на изходния пункт.

Беше студено и ясно ноемврийско утро.Чуваха се шеги-солени,мъжки,

гърлен смях.Кучетата трескаво лаеха,усещаха предстоящото.

Непозната досега тръпка обзе и него. Адреналинът действаше като опиат.

Натовариха се по джиповете и след едночасово друсане по черните пътища

стигнаха ловния участък. Там старшият на групата ги разпредели.

На него ,като на новобранец ,му се падна да е гоняч.Разбрал маршрута си,

той зареди пушката и пое по баира. Рошльо подтичваше пред него, размахал уши.

Вляво и вдясно се виждаха и други гонячи.Навлязоха в букова гора.

Листата бяха окапали и клоните на дърветата се протягаха като ръче за молитва към

сивкавото небе.

Скоро Рошльо подуши диря и възбудено пролая, гледайки към него.

Подсказваше му ,че е усетил дивеч.Той свали пушката от рамото си и забърза след 

кучето.Дирята се губеше в някакви храсталаци и гончето настървено се скри в тях,

лаейки от време на време,за да го насочва.

След храстите пътеката се спускаше по оврага към стръмно дере.

Рошльо с лай изскочи пред погледа му. Пред него,с подскоци,грациозно тичаше сърна.

Той възбудено вдигна пушката и се прицели. През оптиката целта беше като че ли до него..

Затаи дъх.Но пръста му си остана на спусъка.В следващия миг сърната и кучето 

изчезнаха между дърветата.Затича след тях.Отдясно се чуваше приближаващ лай.

И друго гонче беше усетило сърната.Вече тичаше по дерето. Рошльо истерично лаеше 

някъде наблизо.Вляво,в падината до дерето ,имаше къпинак.Лаят се чуваше оттам.

Запъхтян,той спря пред къпинака.Кучето беше заклещило сърната в храстите.

Животното отчаяно се опитваше да се измъкне от гибелния капан. Тръните

бяха раздрали кожата и по тялото му аленееха капчици кръв.Това още повече настървяше Рошльо.

Сърцето на ловеца биеше лудо,напомпано от адреналина.

Той стоеше вцепенен пред храстите и гледаше сцената сякаш всичко беше нереално. Като в сън.

Тогава ,като на забавен кадър, сърната спря да се мята и покорно прие участта си.

Обърна се към ловеца и го погледна. И той я погледна и видя...

В кафявите, сърнешки, топли очи бавно се събираха две сълзи.

Но ,освен ужаса, в тях той съзря някаква неземна,вселенска доброта.

Тя го парализира,вцепени ръцете му и те изпуснаха пушката.

Не очаквал такава реакция,Рошльо се стресна и спря да лае.Обърна се към него и го изгледа с недоумение.

Усетила мига сърната подскочи покрай кучето и изчезна в гората.

Сякаш внезапно събудил се от хипноза, той се наведе,взе оръжието и замахна

с всичка сила към най-близкото дърво.Приклада и цевта се разхвърчаха в ралични посоки...

Това беше неговият първи и последен лов.