Майсторът-дърводелец спеше. Беше работил до късно. Довършил беше маса и стол и сега си почиваше. И... сънуваше. Сънуваше масата и стола.

Ето... масата каза:

- Много те обичам,  да знаеш. Ако не беше ти, какво щях да съм? Самотна, празна маса, нали?

- Не си празна. Аз съм тук. - обади се чукът. - Майсторът ме забрави върху теб.

- Ти не разбираш. Тя говори за мен - стола. Мен обича масата.

- Да - обади се пак масата. - Обичам стола. Ние сме важни предмети за бита на човека.

- А ние не сме ли важни? Ако ни нямаше, нямаше и вас да ви има - извика един пирон.

- А, аз какво? Какво като съм малко? Мисля, че и аз съм важно. Нали майсторът каза: "Я,  да сложа малко лепилце за по-здраво и сигурно."

-Каквото и да говорим - всички сме важни, но най-важен е човекът. Майсторът- дърводелец е важен - каза масата.

При тези думи майсторът се събуди.

- Дали наистина някой ще се сети за мен - дърводелеца? Да. Аз изработвам всичко с толкова обич. Сега ще започна нова маса или...

Деца, и масичките в училище са направени от майстор-дърводелец. Столчетата също. Да благодарим, значи. Да благодарим на майстора. А?