Сън или реалност
Поредният скандал вкъщи. Тръшвам вратата. Излизам на улицата. Започвам да бягам... искам да отида надалече. Сълзите се стичат по лицето ми. Вятърът духа. Някакъв камък ме спъва. Падам. Нямам сили да стана. Болката е сковала тялото ми. Изведнъж се появи Той! Докосна ме - сякаш съживи душата ми... Погледнах го - очите му ми вдъхнаха надежда, прегръдката му ме стопли, ръцете му ми дадоха сили... Изплаших се, станах и побягнах... обратно към къщи... На другата вечер тръгнах отново по улицата. Беше мъгливо. Открих го на един камък, пушейки цигара... Приближих се, приклекнах... Зелените му очи ме плениха... Те ми говореха... без думи... Сърцето ми ме дърпаше към него... Не издържах... Устните ни се сляха... Роди се първата целувка... Беше вълшебно... Мъглата изчезна... Гледахме заедно звездите... Луната ни намигаше... Останах при него цяла нощ...
После отворих очи - всичко е било само сън. Бях си вкъщи. Навън беше мъгливо. Нашите се караха...
После отворих очи - всичко е било само сън. Бях си вкъщи. Навън беше мъгливо. Нашите се караха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
