Детектив Зрънчо прелисти записките си. Не помнеше снощи да си е водил бележки, но за всеки случай. Старост, нерадост. Ако не си записваш почти всичко, рискуваш да се изгубиш като стръкче сено в купа с игли. Тц, не. Нищо. Сред пожълтелите странички нищичко не се споменаваше.. нито за разлистени банани, нито за опърпани детелини. Едно беше сигурно - ще, не ще героят на тази история беше той. Добре. Оттук насетне какво да прави? В главата му беше пълен безпорядък. Вярно, трябваше да се облече прилично. Не може да се разкарваш с тези пъстри боксерки наляво-надясно! Ако го съзре някой квартален - ще вземе да го замери с нещо неподходящо. А като знаеше, че повечето познати лица по това време разхождат кучетата си - не оставаше съмнение какво ще да е това неподходящо, с което ще го замерят. Та дори и да е в найлонче..
Така - дрехи. Първо трябваше да посети килера. Тук килер, там килер. Кой от двата беше? Не си спомняше. Защо са му два килера? Като няма къде да сложи единия, да го помести в др ...