9 jul 2009, 23:19

Сън сънувах... 

  Prosa » De humor
2104 0 27
19 мин за четене

       - Неееееееееее! – това беше последното, което си спомням, че изревах насън и първото, което чух, събуждайки се. Бях цялата плувнала в пот, от очите ми се стичаха сълзи, а детето долетя с трета космическа скорост от съседната стая.

        Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.

        - Ааааа, нищо, явно съм сънувала кошмар някакъв... – отговорих аз и я пратих обратно да си ляга, защото навън едва развиделяваше.

        Трябва яко да съм изревала, щом чак то ме е чуло и то при положение, че спи дълбоко. Какво ли бях сънувала? Не ми се случва да сънувам често кошмари. На пръстите на едната ми ръка се броят и обикновено сънувам сънища-приказки. Спомням си, че като дете владеех техниката да възстановявам сънищата си и даже да ги продължавам и направлявам, но има-няма 30-ина години не бях го правила. Реших да опитам. Затворих очи и върнах последната картина от съня в ума си.

         ... Монитор. Беше ми малко мъглява картината, ама си беше монитор на компютър!

        Ма*** му и насън няма отърване от тия компютри! Не стига, че ако не съм в командировка, по цял ден съм на компютъра в службата, вечер до 1-2 часа – у дома, ами и в сънищата!

        - Я си избистри картинката! – рекох си, все така опитвайки се да задържа образа в ума си.

        - Я си сложи очилата, че и наяве не виждаш монитора без очила добре! – жегна ме някакво гласче някъде дълбоко в мен.

        Мислено опипах пространството около себе си, макар че виждах само тоя мъгляв екран и... о, чудо!, напипах някакви очила и баавно, за да не прогоня образа в съзнанието си, ги поставих (пак мислено). Образът се избистри и зяпнах (само с ума си) в блесналия на екрана надпис.

 

ЧЕСТИТО! ВИЕ БЯХТЕ ИЗБРАН ЗА ГЛАВЕН МОДЕРАТОР НА САЙТ “ОСЕНОВЕНИЯ”, СЛЕД КАТО ПРЕКРАСНО СЕ СПРАВИХТЕ С ПОСТАВЕНАТА ОТ ГЛАВНИЯ АДМИНИСТРАТОР ЗАДАЧА!

 

         Полузаспалото ми съзнание (на границата на съня и реалността) поскочи като ужилено и аха да изтърве образа. С последни усилия на волята едва успях да го задържа и все още будната част на мозъка ми трескаво направи поредния опит да извлече нещо от онази полузаспалата част.

         “Ега си... Каква задача, какви 5 лева?! Че и “Осеновения”...”

         Изведнъж надписът взе да намалява и тръгна към горния десен (мое дясно, не ваше) ъгъл на монитора, досущ като ония надписи в “Междузвездни войни”. Затаих съвсем дъх и лееко отпуснах будната част на съзнанието си, да не би някое трепване да прогони движещите се буквички.

          Отдолу се показаха други.

 

ОТ ДНЕС ВАШЕТО СЪЗНАНИЕ И ВАШАТА НЕРВНА СИСТЕМА ЩЕ БЪДАТ ДИРЕКТНО ВКЛЮЧЕНИ КЪМ ВСИЧКИ ДИРЕКТОРИИ НА САЙТА. НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА НАПУСКАТЕ СИСТЕМАТА, ЗА ТОВА СЕ Е ПОГРИЖИЛ ГЛАВНИЯТ КОМПЮТЪР. ВИЕ НЯМА ДА ИМАТЕ НУЖДА ОТ ХРАНА, ОТ СЪН, ИЗОБЩО ОТ КАКВОТО И ДА БИЛО. ТОЙ ЩЕ ПОДДЪРЖА ВАШАТА ЖИЗНЕСПОСОБНОСТ...

 

         Гледах плъзгащите се на монитора думички и колкото и да осъзнавах, че това е спомен от съня ми, не можех да повярвам, че такова нещо изобщо е възможно да се сънува и, че дори да е възможно, точно на мен може да ми се случи. А когато прочетох, че оттук-нататък ще си остана вовекивеков прикована към това чудо “Осеновение”, изкрещях (но само в ума си) както преди и в очите ми избухна такава светлина, сякаш някой бе хвърлил в лицето ми светлинна граната...

         И изведнъж в светлината заплуваха малки тъмни петънца, после започнаха да се уголемяват и оцветяват и накрая заваля дъжд от цветни картини, пресъздаващи целия ми сън.

       Няма да се спирам на цялата си съновна “епопея”. Ще маркирам само най-главното, щото иначе ще напиша цял роман, а сега, когато осъзнах какво щастие е, че това е само сън, бързам да изляза навън и да се порадвам на топлото време, на зелената трева около езерото, на квакащите жаби пак там и да се обадя на един човек, който от дълго време чака да намеря време и за него.

        Та да започвам, че бързам. А целият сън пък започна с един разговор по телефона.

 

        - Ало, Аэлла, тука ли ще си тези дни?

        - Ами тук ще съм, къде да съм – наивно отвръщам аз. - А кой се обажда?

        - Главният администратор на “Осиновение”...

        - Ъ?

       - Исках да те помоля нещо. Ти нали се изявяваш при нас като “синя каска” тези дни, а на мен ми се налага да пътувам, та рекох дали няма да се съгласиш да ме заместиш за няколко дни?

       - Ъъъъъ... аз от компютърен хардуер и софтуер не разбирам...

       - Не се притеснявай – вика той. – инсталирал съм сайта на един невероятен нов сървър, със страхотен софтуер, който всичко може да прави. Посъбраха се парици къде от реклами, къде от автори плюс и реших да ги вложа на ползу сайту... Та, казваш му какво искаш и той сам се програмира. Нямах време да го доизпитам, но пътувам и някой трябва да го наглежда. И понеже минаваш за уравновесена и умна жена...

         - Добре, де, добре! – прекъснах го аз. - Кандардиса ме. Какво трябва да правя всъщност?

         Ей това е! Аз кат’ чуя, че някой мъж, та бил той и на годините на сина ми, да ме хвали на акъл и понеже съм руса, направо загубвам целия си акъл и съвсем ставам блондинка...

        - Ъъъъъъ – сега пък админът заъка.

        - Какво има пък сега?

        - Нищо, ама забравих да спомена, че и редакторите в раздел поезия и проза заминават с мен и ще трябва двете с Ненагледима да се оправяте...

       - Ааааа, това вече е прекалено! – Реагирах бурно аз. – А и ако разчитате на полиглотската ми дарба, да знаете, че хич не съм англоговоряща...

        - Спокойно, - вика ми той. – с това ще си се оправя тя и ще ти помага за поезията и прозата. За руския пък ще ù помага Лъжливото светлоотражение. Но пък трите ще трябва да контролирате и авторите... да не се избият виртуално...

        Чак сега се сепнах сериозно и проклех бързината на езика си и слабостта към ласкателствата. Що ми трябваше да се съгласявам? Взех да шикалкавя, ама админът не се предаде.

        „Така пък така, - вика. - нали разбираш... щото пък иначе...” - и аз като жаба - цоп в гьола.

        А после... После ми се отели вола да проверявам за правописни грешки.

        “Бе той, админът каза, че таз машинка била много умна, дълали да не взема да я питам какво може да направи по въпроса?”

       Речено – сторено. Оказа се словоохотлива таз нова придобивка и направо си призна, че може всичко.

        - А като можеш всичко, 'що аз да поправям правописни грешки? Я вземи ми изпрограмирай тук някакъв даскал по БЕЛ, че да мирясаме поне за това.

        И представяте ли си?! Направи  го, бе. Направо като в сън. Пуснахме го пробно с Ненагледима в една обедна почивка да поработи вместо нас. Все пак и Хасан човек, трябва да яде, да таковата, де... да припали някоя цигарка, а при техниката не може и т.н., и т.н иииииии...

        Леле, майко! Като се върнахме, не повярвахме на очите си. Даскалът нали си е даскал, изобщо не се е посвенил да си послужи с червеното моливче. Избълвал всички натрупани произведения, а някои ей в такъв вид:

 

"Оби4чам те"/е думи4чка вълшебна,
толкоз искрена и толкоз нежна.
Завинаги остава тя ваъв нашите сърца
и заражда приказна ме4чта.       

От луюбовта няма нищо по прекрасно на земята;
тя е тръпката в живота,/символът на нежността,/на красотата.
С вяра изпълва твоята душа,
Луюбовта е вси4чко,/вси4ч ко на света! 

Тя е едни4чка в живота ни,
без нея няма той смисъл,/няма ме4чти;
луюбовта за нас е най-скъпото, приятели,
затова силно оби4чай и верен бъди!

 

         Под произведението с червени и ръкописни букви беше изписано:

 

        Научи се да пишеш буквичката ч, това се учи в първи клас! В българския език 4-ката е цифра, започваща с буквата ч, която се изписва по показания от мен и по-горе, и тук начин. Любов се пише с ю, а не с у, това също се учи в първи клас! Във се пише с ъ, а не с а. И това е обект на изучаване в началните класове!

        Пред и след обръщение се пише запетайка!

        Оставяй интервали след пунктуационните знаци! Не се оставя интервал само при тиренцето в сравнителните форми. Напр: по-малко, най-голямо и в някои други форми като горе-долу, напред-назад и т.н.

       Във се употребява, само когато следващата дума започва с в или с ф. В поезията е позволен двойният съюз и пред думи, започващи с други букви, но само и единствено, когато служи за запазване на ритъма. Тук, надявам се, също е употребен заради ритъма, но пък, ако преброим сричките в съответния куплет ще видим следното:

 

"Обичам те" е думичка вълшебна, (11 срички)
толкоз искрена и толкоз нежна. (10 срички)
Завинаги остава тя във нашите сърца (14 срички)
и заражда приказна мечта.  (8 срички)

 

         Двете срички „тя и във” - местоимението „тя”-  като пояснение за кого става въпрос,  и двойният съюз „във”, необходим вече заради натоварената строфа с една излишна сричка и нарушен ритъм от нея, са съвсем излишни. В последната строфа пък има недостиг на срички. А куплетът спокойно може да мине и без тях и да има такъв вид:

 

"Обичам те" е думичка вълшебна, (11 срички)
толкоз искрена и толкоз нежна. (10 срички)
Завинаги остава в нашите сърца (12 срички)
и заражда чудна, приказна мечта.  (12 срички)

 

            Ако си до 12-годишна възраст – Среден 2,75. Половинката е за куража да опиташ да пишеш и 0,25 като стимул да продължиш да четеш.

            Ако си над тази възраст – Слаб 2.

                                                                                    Подпис: ٢ڰڡى

 

 

         Ние с Ненагледима в шаш, сайтът - още повече. На коментарната страница пълно мълчание поне от времето на нашето излизане.  В полето на датата за публикуване се мъдреше името: г-н Сървъров, учител по БЕЛ, като дежурен публикуващ редактор.

        Лично аз се изприщих... Ненагледима запали цигара без да ù пука ни за техниката, ни за пожароизвестителната система в помещението. Само кимна към пожарогасителя, което трябваше да ми подскаже, че аà се е обадила, аà е обработила с него сензорите за дим. Представих си как от тавана капе втечнен въглероден диоксид и леко потреперих.

         И тъкмо да зина, да попитам що за чудо е това, видях името на сайта.

         И съвсем ме втресе!

 

„ОСЕНОВЕНИЯ” беше станало „ОСИНОВЕНИЯ”

 

        - Сървър! – изкрещях почти обезумяла. – Какви са тези своеволия?

       - Какво имате предвид, госпожо? – попита ме с най-безизразния си глас сървърът (ако изобщо машинка от неговия ранг може да има нюанси в гласа. Но тъй като бях забелязала все пак някакви нотки на задоволство, когато ми обясняваше, че всичко може, сега се учудих на равнодушието му).

        - Кой промени името на сайта?

        - Тъй като единственият упълномощен да поправя правописа на думите в сайта във ваше отсътвие бе г-н Сървъров, най-вероятно е той – продължи да безразличничи сървърът.

         - Я ми го извикай, ако обичаш?

         - Добър ден! – чух аз един малко ръбест глас и приседнах на стола – краката ми се бяха подкосили. – Вие родителите на кого бяхте?

         След този въпрос усетих и ръцете ми да се подкосяват.

        - Ние не сме родители, а редактори – опитах се да овладея гласа си аз. – Ние сме дежурните редактори и ви оставихме да ни замествате в обедната почивка. – От изумление бях започнала да говоря на този виртуален даскал на Вие.

        - И какъв е проблемът? – продължи да пита ръбестият глас.

        - Проблемът е в това, че е сменено името на сайта – едва не креснах, давайки си сметка в последната секунда, че все пак ще се разкрещя на някакво си виртуално човече.

        - Ами като няма такава дума!

        - Как да няма, бе?! – креснах вече аз. – Не я ли виждаш?

       - Моля да се държите прилично и да не повишавате тон! Аз все пак съм специалистът тук. И няма такава дума! Какво е това осеновение? Има осиновение!

       - Дръжки осиновение! Осеновение е от осенявам, когато те посети някоя велика и ненадейна мисъл или стих, или разказ, ей на това му се вика осеновение – скастри го Ненагледима.

       - Аз продължавам да твърдя, че няма! И трябва да знаете, че все пак аз съм специалистът, вие сте само аматьори...

       - Слушай, специалисте, да оправиш веднага името на сайта, че ей сега ще разхвърча всичките ти електрони, барабар със знанията из цялата слънчева система – заплашително изсъсках аз и посегнах да натисна “Delete” на клавиатурата.

         - Ама, моля ви се, защо така грубо. Ето, оправям го, макар че продължавам да твърдя, че няма осеновение, а осиновение. Пък и второто е по-подходящо. Толкова хора, кажи-речи, сайтът ги е осиновил и ако изключим хляба техен насущний, ги храни с всичко останало, щом тук и спят, и почиват, и плачат, и се смеят, че даже и някои други работи правят.

        Не знам дали така ми се стори, но като че ли мониторът леко порозовя при последните му думи.

        - Връщай името и не философствай.! Не е твоя работа кой какво прави в сайта...

        Изведнъж в тъмнината се материализира Лъжливо-то светлоотражение. Сън, какво да го правиш!

        - Какво става тук? – попита изумено тя, оглеждайки обстановката и димящата цигара на Ненагледима.

        - Даскалът проявява характер – през рамо отговорих аз и продължих да зяпам невярващо ту в монитора, ту в тонколонките пред мен.

        - Кой даскал? – ококори срещу мен тя сините си очи.

       - Дълга и широка – махнах с ръка и двете с Ненагледима накратко обяснихме ситуацията.

        - Това направо е фантастично! – реагира тя.

        - Ъ? – реагирах пък аз.

       - Не го пипайте! Нанагледима, що не вземеш, мила, да напишеш едно извинение до потребителите? Обясни им, че имаме малък проблем със софтуера и за известно време, докато не се върне админ, публикуваните произведния ще излизат ей в тоз им вид – допълни тя и ни намигна.

 

       През следващите дни настана голям купон в сайта. Забеляза се рязко покачване на читателите. Рейтингът направо скочи до небесата и по пощата се изсипаха куп предложения за платени реклами от различни места. От авторите кой псуваше, кой проклинаше, кой се смееше, но никой не спря да публикува. Под някои от произведенията наставаше истинско стълпотворение от разхилени емотикони, особено преди авторът да е успял да си оправи червеничкото в произведението. А когато подсказахме на компютъра да инсталира допълнителен набор от емотикочета в полето за коментари, най-честият емотикон, който се виждаше, бе едно разхилено човече, което се търкаляше по земята от смях.

       Някои се бяха изхитрили да публикуват в червен цвят, но г-н Сървъров автоматично им отправяше следната забележка:

 

       “Не публикувай в червено! Червеният цвят понижава психическата способност правилно да се възприема и точно да се осмисля написаното, като продължителното му възприемане се отразява отрицателно и върху централната нервна система.”

 

        И слагаше стандартния черен цвят на произведението. Всъщност, тези опити не продължиха много дълго, само докато всички успяха да се запознаят с новата придобивка от г-н учителя по БЕЛ – способността на неговите забележки да се появяват в същата секунда, със същото съдържание и на същото място, колкото и опити за изтриване да бяха направени.

 

        А грамотността рязко се повиши. Или поне повечето от авторите се научиха да позллзват правописните речници, че и малко граматика да поотварят...

        Шоуто беше в разгара си, когато забелязахме...

 

 

 

 

       Какво забелязахме - в следващата част от съня, защото навън е чудна нощ и си заслужава човек да ù се наслади... Не успях да се класирам за езерото през деня, но и нощем то също е толкова красиво...

 

 

 

         Спазвай глаголните времена! Отвръщам - сег.вр., вика - сег.вр., а разказът ти е в мин.св.вр. След заповедно изречение се пише удивителна (!). Внимавай с клавиатурната дислексия!

      Няма да пиша оценка, защото има опасност електорните ми да се разлетят поне до Козлодуй.... 

Подпис: ٢ڰڡى

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!
  • Жалко!Различни гледни точки!Аз ...съм за себе си и добре се чувствам!
  • Ама си ги наредилааааа... Радвам се, че те открих! Прегръдка...
  • Во истина воскресе! Здрава и щастлива да си! Светлина и радост по пътя ти, Павли!
  • Благодаря за топлите и хубави думи, Руси! Много благодаря!
    Надявам се повече да не липсвам на сбирките.
    Благодаря и на всички останали, поспряли се тук!
    Честито Воскресение Христово!
    Бог да ви благослови!
  • Върнах се след 8 месеца тук, при теб, и искам навръх Светлия празник да те поздравя най-сърдечно! Искам ти кажа че си Голяма не само като автор на проза и поезия, но и като безспорен ерудит, който воюва словесно със знанията си срещу много от нас тук. Ще си спестя още хубави думи по твой адрес и ще ти кажа, че липсваш на много сбирки, а без теб те не са изпълнени докрай със съдържание. Като голям твой почитател те очаквам, Поли!
  • Ах, искрено се смях и от сърце!
  • Леле!
    Липсва ми търкалящия се емотикон
    Обаче... колко хубаво би било!
  • Андри,страхотна сииии!!!
  • Супер!Идеята си я бива!Браво!
  • Хахаха, явно съм изпуснала много
    Павли!
  • хехе, добър урок !!!
  • ееее хубаво
  • Отварям очи, гледам, спим
    Липсваш ми.
  • Поли, винаги има какво да науча от теб, четейки те! А пък този горчиво-реален сън - си е факт...
  • Другата страна на медала... Коментарът е в самия този атрактивен и толкова правдив текст! Поздравления!!!
  • Развесели ме, разбира се всяка програма може да бъде хакната, според едни зли гении, мои познати (какви познати да имам освен зли гении), човешката душа също била софтуер, който може да се инсталира, дейнсталира и хаква.
    Поздрав!
  • за жалост...толкова истинско...
  • Знаех си аз, че ще сънуваш реалност, а не някакъв кошмар измислен.
  • Айде да зарежем сънищата! Сега сериозно, тук има какво да се научи. Тая моя щерка хем убава, хем умна, цялата е на мен! Аз като бях млада...Чакам продължението, маме, има какво да науча от теб!!! Хубаво е, когто си помагаме, а не когато си ядем...Въпрекии, че имам нужда да сваля някой и друг килограм. Пиши чедо мое!!!
  • Зная, Мая, зная, че е реалност (усмивката е горчива). Пропуснах да спомена там горе, че онзи стих е напълно автентичен, а не авторова измислица...
    Мия, любопитна съм относно подозренията ти . Ще ги споделиш ли?
    Нели, сега - към втората част, само да не е сън с продължение, защото отдавна съм забравила как контролирах и направлявах сънищата си.
    Петинка, кога не съм била реалист, мила? Дори водолейската част в мен не може да се пребори с тази част на лъвския ми асцедент...
  • "Но пък трите ще трябва да контролирате и авторите... да не се избият виртуално..."
    Леле!
    Чак ми загорча!
    Описано - точно като в реалността!
    Давай продължението, Аэлла!
  • ..А сега накъде??
  • ??!!!
  • за някои сън, за други - действителност
  • Хубав сън! Интересен и полезен...
Propuestas
: ??:??