1 мин за четене
След две години пак съм тук!? Не... Това е просто сън, спомен. Нали!? А ти... Ти трябва да си призрак от миналото... По-скоро ангел... Какво правя тук отново!?... Пламъците по стените, огледалото на тавана, голямото легло с чаршафи на рози... Май всичко е истинско... Прекалено, дори непокътнато. Все едно снощи съм лежала тук! В обятията ти! Гола! Да това е странното - стоя на това легло облечена, дори кубинките не съм си събула. Обръщам се и ти лежиш с дрехи... Но сякаш още те виждам легнал гол, по корем и изморен. Косата ти се спуска покрай ухото, разкривайки всичките ти обици и покрива раменете ти. Беше толкова прекрасен. Можех да те гледам с часове. Яд ме е, че не те снимах... или не!? Трябваше да те нарисувам, за да си те имам за спомен на стената - нежен, красив, неустоим! А, банята... Банята, в която се къпехме заедно, сега е толкова мрачна и неприветлива... Сякаш тук всичко е спряло. Сякаш без нас тук няма живот.
Не, моля те, не ме целувай! Недей! Сега аз си имам него и ти си им ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse