Сън в спомени

  След две години пак съм тук!? Не... Това е просто сън, спомен. Нали!? А ти... Ти трябва да си призрак от миналото... По-скоро ангел... Какво правя тук отново!?... Пламъците по стените, огледалото на тавана, голямото легло с чаршафи на рози... Май всичко е истинско...  Прекалено, дори непокътнато. Все едно снощи съм лежала тук! В обятията ти! Гола! Да това е странното - стоя на това легло облечена, дори кубинките не съм си събула. Обръщам се и ти лежиш с дрехи... Но сякаш още те виждам легнал гол, по корем и изморен. Косата ти се спуска покрай ухото, разкривайки всичките ти обици и покрива раменете ти. Беше толкова прекрасен. Можех да те гледам с часове. Яд ме е, че не те снимах... или не!? Трябваше да те нарисувам, за да си те имам за спомен на стената - нежен, красив, неустоим! А, банята... Банята, в която се къпехме заедно, сега е толкова мрачна и неприветлива... Сякаш тук всичко е спряло. Сякаш без нас тук няма живот.

  Не, моля те, не ме целувай! Недей! Сега аз си имам него и ти си имаш нея. Трябва да целуваме тях. Нека ние си останем в спомените... Прекрасните ни спомени...

  Искам те. НЕ! Искам... НЕ! НЯМА! Не трябва! Сега е той. Съжалявам... Сега съм с него. Ти беше тогава... 
  Знам, че си ми казвал, че сега ми е времето да живея, но не и в това отношение. За момента той е единствен... После може и да е друг, но винаги е само един...

  Моля те, хайде да тръгваме. Нека не стоим повече тук. Тази стая е като машина на времето. Връща ме назад и после замразява момента и всичко е толкова нереално. Няма да се учудя, ако утре дори се замисля дали тази среща се е състояла... Не, няма да се замислям изобщо. Помня всеки един момент с теб, всяко едно докосване, всяка една ласка...

  Довиждане, пак ще се срещнем. Ако някога пак съм сама може би ще те потърся, не може би не трябва да започваме всичко отначало... Май трябва да оставим всичко там на осмия етаж, в стаята ти, а? На спомените и на кривите усмивки когато се сетим за онези  страстни и необуздани десет месеца.

  Е, ако не друго можем някой ден пак да пийнем по бира. Какво ще кажеш? Звънни!...