Разгърната пред очите ти, аз попивам светлината ти.
Топлината на тялото ти възвръща покоя в съзнанието ми.
Аз горя, чакаща те...
Отдай ми се, искайки ме...
Вярвам, че сме роби на сънищата си.
Там телата нямат ограничения и ние говорим в нашата безкрайност...
Говорим така мълчаливо...
Сляти в безкрайна прегръдка...
Нашата прегръдка...
Начало на фантазията и край на реалността...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
