СЪНУВАМ
... Ти още търсиш пролука към слънцето... Не питай от къде знам. Сънувам...
... Пазиш мига, в който осъзна присъствието на светлината, като откраднат амулет.
Попадна в девствена гора и намери далекоглед, но щом го замени с окото си, се изплаши от непремерения риск да бъдеш ТАМ. Адамов страх!
..................
Прокопаваше тунели... И свои, и чужди... Множеше угризенията, срама, страха, примитивните си желания, способността си отсичаш надежди... Посяваше всичко в утробата си според каноните на общоприетата религия. Дори не заспиваше, за да не издадеш принадлежността си към забранената секта.
Прокопаваше тунели и тайно се молеше за остра гробарска лопата, която да срине лабиринта ти, за да видиш пак слънцето...
Не питай откъде знам!
Сънувам!
.....................
Когато младенецът проплака и акуширащите червеи ти го поднесоха, увит в пелена от страхове и примитивни желания, само ти видя, че очите му бяха далекогледи, а в амулета му бе скрит лъч от слънцето.
Не питай откъде знам... ...