СЪНУВАМ

... Ти още търсиш пролука към слънцето... Не питай от къде знам. Сънувам...

... Пазиш мига, в който осъзна присъствието на светлината, като откраднат амулет.

Попадна в девствена гора и намери далекоглед, но щом го замени с окото си, се изплаши от непремерения риск да бъдеш ТАМ. Адамов страх!

..................

Прокопаваше тунели... И свои, и чужди... Множеше угризенията, срама, страха, примитивните си желания, способността си отсичаш надежди... Посяваше всичко в утробата си според каноните на общоприетата религия. Дори не заспиваше, за да не издадеш принадлежността си към забранената секта.

Прокопаваше тунели и тайно се молеше за остра гробарска лопата, която да срине лабиринта ти, за да видиш пак слънцето...

Не питай откъде знам!

Сънувам!

.....................

Когато младенецът проплака и акуширащите червеи ти го поднесоха, увит в пелена от страхове и примитивни желания, само ти видя, че очите му бяха далекогледи, а в амулета му бе скрит лъч от слънцето.

Не питай откъде знам...

......................

Сега, когато нощем младенецът заспи, а червеят до теб хърка безобразно, ти ставаш и тръгваш да търсиш пролука към слънцето...

Не пролазваш страхливо...

Не се тревожиш, че ще те изобличат в принадлежност към забранената секта. Разперваш ръце... Боли те от широкия разкрач... Достигаш притворена врата... От пролуките те докосват хилядите пръсти на слънцето... Побутваш вратата и попадаш в девствена гора... Търсиш далекогледа... Намираш го в нечия врата... Заменяш го с окото си, а ръката е голяма и топла... Поемаш непремерения риск да си ТАМ...

Заедно с топлината...

И е хубаво...

И е забранено...

Но е хубаво...

И продължаваш...

Но само нощем... Когато младенецът заспи...

Не питай откъде знам!

Сънувам!

Сънувам девствена гора... А голямата ми ръка подава някому далекоглед...

.........................................

Не питай откъде знам...

Сънувам...