Заля ме една доста сладникава муза, както ще разберете от по-долу написаното...
Малката Сузи Джонсън беше отишла на гости на леля си Попи. Докато мама Джонсън и леля Попи пиеха кафе и бъбреха в кухнята, малкото момиченце излезе на двора. Леля Попи имаше голям двор, ограден с дървена кафява ограда. Зад тази ограда се намираше голямата гора. Майката на Сузи и леля ù винаги повтаряха "Никога не ходи в гората сама! Там е опасно". Тя не разбираше какво толкова ù е опасното на тази гора?! Беше ходила там с леля си неведнъж и досега не се беше случвало нищо лошо. Гризеше я любопитството какво ще стане, ако отиде сама там... дали имаше вълци и мечки питаше се тя. Нямаше обаче как да си отговори сама на този въпрос.
Малките ù ръчички отместиха резето на дървената порта, след което пристъпи навън. Още една крачка и още една, и още една. Неусетно тя се беше отдалечила от дома и вървеше напред. В гората тя забеляза най-различни животинки. Чуваше крякане на жабки, а това означаваше, че наблизо има ...