Ето един сън, който аз не съм сънувал. Обаче вярвам, че някой, някога, някъде е сънувал.
Този някой, в съня си, ходи по тясна пътечка. Под краката му има напукани плочки. От двете страни на пътя има ограда от заострени колове, подредени един до друг. А зад оградите има пустиня, която сякаш няма край.
Сънуващият някой поглежда надясно със страх, после се обръща наляво с надежда. Но и в двете посоки вижда само пясък. Тръгва напред по пътечката. Разклатените плочки се мърдат под краката му. Под тях се движат черни бръмбари.
- Бръмбари гробари – казва си сънуващият някой. А бръмбарите отдолу пеят:
- Недей да спираш веч, защото ние ще излезем. Ще се покачим по краката ти, ще стигнем до устата ти. Очите ти отвътре като портокал ще изядем.
И сънуващият някой се затичва напред. Поглежда надясно – страх и пустиня. Поглежда наляво – надежда и пустиня. Краката му обаче не издържат напрежението и той се свлича на земята. Бръмбарите шумолят под плочките, но не излизат.
Освен шума на бръмбарите се ч ...