12 may 2009, 15:03

Сърце 

  Prosa » Otros
1037 0 2
2 мин за четене
Когато ти кажат, че сърцето ти е сдало багажа, придобиваш онзи тъпоумен телешко-кисел изглед, който подсказва, че дълбоко се съмняваш.
После гаден чичко с очилца ти споменава трансплантация и започваш да се смееш неудържимо. Тъпо, а? Аз не се учудвам, в крайна сметка при мен винаги всичко е следвало алогичния си ход. Все съм си мислила, че ще изпадна в депресия, ще бъда крайно обидена и изплашена. Е да, ама не.
Смешно ми е... Продължава, въпреки че минаха два месеца. Целият свят ми се вижда крив и лицемерен. Дори сърцето ми. Онова, което съм следвала с вяра и покорство. Позволявах му да обича, да се влюбва, да гори, да страда, да стене, да се къса. А сега, умира разбито. Представях си го кораво и силно, като ината ми. Оказа се, че е емоционално и слабо, като чувствата ми. Посредствено.
Все съм си мислела, че ще се гътна от нещо по-интересно, от типа на катастрофа, торнадо или пожар?! Защо не и бомбен атентат? Ама инфарктът е жалка работа, още повече, когато те стовари в „разцвета на си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??