Нощта беше прохладна и влажна. Улиците пустееха - тук-таме минаваше някое бездомно куче, замръкнал пияница или ловуваща котка. Чуваха се падащите капки от улуците, тихото шумолене от поклащащите се и натежали от следобедния дъжд листа. На безлюдната улица се чуваше тих, аматьорски джаз, идващ от отворения прозорец на пропаднала и почти незабележима нощна кръчма.
Кръчмата беше почти празна - пуста, пропита с алкохол и неосъществени мечти. Студена, неуютна и вехта. В помещението имаше само четирима души - барман, мъж на средна възраст, който дремеше на стола зад бара, а телевизора над него се опитваше да улови някакъв канал. Единствения човек седящ на бара и сипващ си солидни дози ром от оставената без надзор бутилка беше млад мъж - на не повече от 30, беше пиян и с почервенели очи, неугледен на външен вид, самотник по душа, но лицето му излъчваше интелигентност и някогашни идеали и ценности, които вече са били потъпкани.
В ъгъла на помещението беше седнал слепец - одърпан, бос, слаб и б ...