Искра се събуждаше бавно заради медикаментите, които бе пила. Съзнанието й постепенно се измъкваше от обгърналата го мъгла, но клепачите й отказваха да се повдигнат. Щяха да са й нужни поне още десет минути, за да се разсъни напълно. А с разсънването щеше, както обикновено, да дойде болката.
Минута след като отвори очи, тя видя на коляното на гипсирания си ляв крак малко червено сърчице. Контурите му бяха леко разкривени, защото повърхността на превръзката бе неравна. Тя протегна ръка и го докосна. Сърчицето вероятно бе изрисувано с флумастер. Зачуди се кой е „творецът“.
Другите три пациентки в стаята лежаха спокойно в леглата си. Едва ли на някоя от тях би й дошло наум да нарисува такова нещо. Явно човек, дошъл на свиждане, се бе направил на художник. Все пак бе редно да я попита дали е съгласна. Вероятно някои неин близък, да. Искра отново се унесе. След операцията на гръбнака й даваха лекарства, от които спеше по двайсет часа на денонощие. Тя бе доволна от това, защото с идването на ...