Уж не мога да спя, но както си чета онлайн поезия съм заспал... И ти да видиш! Сънувам, че съм в отвъдното. Откъде разбрах ли? Ми просто, всичко е подредено, чисто и някак неземно.
Вървя си по пътечка застлана с бели камъчета и през няколко крачки има пейка, а до нея градинска лампа от тия с ковано желязо и голям фенер. На стълбовете са сложени в кошничка, пера, четки и ту флейта, ту цигулка, а бе всякакви музикални инструменти. Срещу мен огромна, бяла сграда с резбовани, дървени врати. Горе е сложен надпис- "Академия за Изкуства".
Изведнъж вратата се отваря бавно и какво да видя... Появява се Ботев, ама уж е Ботев, но не е. Куца нещастният човек, кракът му бинтован, а оня орлов поглед го няма. Очите му сякаш блуждаят в нищото и си мърмори нещо. Заставам усмихнат пред него, покланям се и го поздравявам:
- Прекрасен ден, Поете.
Поглежда ме с тоя поглед тип Моделиани и съобщава:
- Не съм поет и няма как да бъда!
- Глупости, по-талантлив български поет не съм чел! Сигурно ви боли кракът и ...