Такива неща трудно се прощават. Винсънт осъзнаваше, че е допуснал голяма грешка, признавайки си. Ако не си бе признал, отношенията с жена му Летисия вероятно щяха да са доста по-нормални. Странният изблик на искреност бе направил атмосферата в дома им непоносима.

  Летисия имаше право да се сърди. Винсънт й бе признал, че след поднасянето по заледения път, секунди преди колата да се блъсне в крайпътно дърво, инстинктивно е предпазил себе си, завъртайки волана леко наляво. В резултат на удара седящата отдясно Летисия бе пострадала тежко, а Винсънт се бе отървал само с комоцио и няколко контузии. Мястото до шофьора отново бе затвърдило репутацията си на най-опасното.

  Въпреки няколкото операции на гръбнака, Летисия остана парализирана от кръста надолу. Всичките й планове за бъдещето пропаднаха, включително кариерата на репортер, на която тя много държеше. След признанието на Винсънт тя се озлоби. Явно смяташе, че той е виновен за сполетялото я нещастие. Често го обсипваше със саркастични забележки, но по-страшно бе мълчанието й, което сякаш отравяше въздуха в къщата. А Винсънт се стараеше да й улесни живота, да й угажда по всевъзможни начини, и то не само защото се чувстваше виновен, а защото обичаше жена си.

  Всъщност Летисия се справяше доста добре. Успя да се пребори с болката без силни лекарства и макар психиката й да бе леко разклатена, бързо свикваше с новата реалност. Можеше да се качва на количката и да слиза от нея без чужда помощ, както и да излиза сама на разходка. В банята, особено при къпане, й бе трудно, но само в началото – изработи си хитри техники за всичко, благодарение на клиповете с парализирани, които гледаше в ютюб. За нея не бе проблем да си приготви храна, дори къщата почистваше. Явно искаше да покаже на Винсънт, че няма нужда от неговите грижи. Упоритостта й бе похвална, но на моменти сякаш граничеше с вманиачаване. Веднъж, когато се заклещи с количката си на прага, тя отпрати с гневен жест съпруга си, на когото не му остана нищо друго, освен да кърши притеснено ръце, докато я гледа как се мъчи да се измъкне. Е, за любимите си рози в градината вече нямаше как да се грижи.              

  Една съботна сутрин Винсънт й занесе закуската в леглото. Летисия направи крива физиономия и обяви, че ще закуси в кухнята. Докато я гледаше как се набира на ръце, за да се намести в количката, и как придърпва един по един безжизнените си крака, Винсънт изпита силно желание да я прегърне. Приближи се и предпазливо я взе в обятията си. Тя го изгледа подозрително, после изсъска в ухото му „не ме докосвай“ и се отскубна, завъртайки рязко колелата. Втрещен, Винсънт погледна празните си ръце. Тогава си даде сметка, че след катастрофата почти не е докосвал жена си. Един път се бе случило да я занесе на ръце до колата, но това бе преди признанието. Помисли си, че няма да може да издържи дълго такъв семеен живот. Тя очевидно го мразеше с цялата си душа, а това за него бе непоносимо. Сякаш прочела мислите му, тя подхвърли през рамо:

  – Не е нужно да ми висиш до полата. Излез се виж със старите си приятели … и приятелки. Сама ми е по-хубаво даже…

  Той преглътна буцата, заседнала в гърлото му, и отвърна:

  – Добра идея. Ще звънна следобед на този-онзи.

  Той се опитваше да не обръща внимание на студеното й отношение, но му бе много, много трудно. И всичко това заради едно глупаво признание, направено на пияна глава. Точните му думи тогава бяха: „Знаеш ли, в последния момент свих наляво, за да се предпазя. Стана за части от секундата. Адски виновен се чувствам… Ще ми се да съм на твоето място.“ По внезапното й пребледняване разбра, че е допуснал голяма грешка. Още на следващия ден се усети промяна. Летисия вече се държеше дистанцирано и пускаше хапливи забележки при всеки удобен случай.

  Една вечер, затормозен от неприятностите вкъщи, Винсънт удари няколко уискита – сам, в кухнята. Не се почувства по-добре, дори го налегнаха още по-черни мисли. Замечта за стария живот, в който Летисия бе здрава и двамата се разбираха чудесно. Крояха планове за дете, за пътешествия по света, за какво ли не още …  Тогава му хрумна, да я погледа как спи. Тя всяка вечер взимаше приспивателно и едва ли щеше да се събуди от изскърцването на вратата. Летисия наистина спеше. Лицето й излъчваше кротост. Бе се изпънала по гръб с протегнати назад към таблата ръце.  Завивката се бе нагънала около бедрата й и босите й стъпала стърчаха оклюмали навън.

  Погледа я няколко минути. Сега нямаше опасност да бъде обсипан с обиди. След известно колебание се приближи и докосна глезена й. Естествено тя нямаше да усети нищо, дори и да бе будна. Все пак Винсънт се взря в лицето й, за да се увери, че умиротвореното изражение още си е на мястото. Плъзна ръка надолу по овала на петата, която вече не можеше да носи никаква тежест. Топчестите пръстчета с момичешки педикюр никога повече нямаше да помръднат. Плахо потърка най-високата точка на свода, където Летисия преди имаше гъдел. Никаква реакция, разбира се. Побутна стъпалото, сякаш в опит да го съживи. Тогава незнайно защо си спомни клипа, който бе гледал неотдавна в ютюб – в него едно кученце се опитваше да съживи с бутане прегазеното си от кола другарче. Глезените на Летисия бяха доста вдървени, вероятно заради обездвижването. Отмести завивката и огледа прасците, чиито мускули все още не бяха започнали да се топят. Погали ги. Ежедневният джогинг ги бе развил и направил наслада за окото. Сега бяха обречени на атрофия.

  Винсънт постепенно се отърси от мисълта, че върши нещо нередно. Просто без разрешение галеше безжизнената половина на жена си. Тя не го допускаше до живата си част, защо той поне за малко да не разполага с неживата? Имаше нужда от някакъв вид близост с Летисия. Тогава изведнъж му стана тъжно. Зарови глава между застиналите й неподвижно колене и тихичко заплака. Миризмата на кожата й, която му бе толкова добре позната, му подейства успокоително. Целуна вътрешността на бедрото и задряма с глава под завивката.

  По едно време Винсънт усети, че Летисия завърта краката си, присвивайки леко колене. Ококори се от изненада, бе си помислил, че е станало някакво чудо. Главата му се оказа приклещена. Измъкна се внимателно и тогава разбра, че Летисия е извъртяла горната част на тялото си настрани и затова парализираните й крака са се поместили. Винсънт си тръгна, нямаше какво повече да прави в леглото на жена си.

  Следващата нощ той пак посети спящата Летисия. Този път се осмели да я гали почти до слабините. Липсата на реакция от нейна страна сякаш засилваше възбудата му. Идеше му да бръкне под бикините й на маргаритки, които светлееха в мрака. Осъзнаваше, че нещата не може да продължават така. Дали не трябваше да си признае? Но с предишното си признание бе направил живота си ад, така че…

  Докато търкаше бузата си в топлите бедра усети в косата му да се заравят чевръсти пръсти. Летисия го бе усетила. Подпряна на лакти, тя го гледаше с присвити очи.

  – Не предполагах, че все още ме желаеш – подхвърли тя.

  – Аз… съжалявам… не можах да се въздържа… Признавам, че…

  – Писна ми от твоите признания! Действай!

  Там, където очакваше да е сухо като в пустиня, го посрещна обилна влага. Минута по-късно намести безжизнените й крака върху раменете си и проникна с отмерен тласък. Летисия усещаше абсолютно всичко и реагираше както преди. В тъмнината се разнесоха стонове.

  Заспаха прегърнати.

  На сутринта Летисия прие закуската, която Винсънт й занесе в леглото. Бе простила на съпруга си.