Сърничка

Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвичи, вода, няколко празни бели листа и молив. Идваше за пръв път тук, но преди да излезе, беше разучил картата на местността, която беше намерил в хижата. Не се страхуваше, че ще се изгуби, защото вярваше в добрата си памет и чувство за ориентация. Беше си набелязал малка полянка, навътре в гората.
На няколко места по дърветата забеляза петна. Щом се приближи по-близо, видя, че това са дупки, издълбани от някой неточно изстрелян куршум. Мисълта за ловци го разстрои. Той бе привързан към природата и не можеше да разбере как някои хора обстрелват животни за удоволствие.
След няколко часа измежду сенките на няколко дървета се показа полянката. Тя беше малка и обрасла с цветя и трева. В единия ù край минаваше поточе, което се спущаше надолу в гората. Той седна покрай едно дърво, за да се полюбува на гледката. Тялото му се отпусна и той затвори очи.
По поляната се разхождаше сърничка. Имаше жълтеникаво-кафява козина, която блестеше, осветявана от слънцето. Движеше се предпазливо, като на всеки няколко крачки вдигаше грациозно глава, за да се ослуша за наближаваща опасност. Щом стигна до поточето, наостри уши и на няколко пъти завъртя глава, преди да се наведе да пие вода.
Около поточето прелиташе пеперудка с яркосини крилца с черни точици по тях. Отначало сърничката се изплаши, но щом се убеди в безобидността на животинчето, се заигра с него. Тичайки след пеперудката, сърничката спря да се оглежда за опасности.
В сянката на едно от дърветата плавно зад един клон започна да се показва дулото на пушка.
Сърничката продължаваше с играта си. В един момент тя си спомни, че трябва да бъде по-внимателна и спря за момент, за да се ослуша.
Изстрел.
Той отвори очи, а цялото му тяло трепереше. Усещаше как сърцето му пулсира в гърдите. Беше само кошмар. Унесъл се бе в дрямка, щом седна да си почине край дървото. Присегна да си вземе сандвич от раницата, но забеляза, че липсват. Огледа се наоколо.  В другия край на полянката край един храст се бе сгушила малка сърничка. Момчето инстинктивно потрепери, спомняйки съня си. Щом се успокои малко, той стана и тихо се приближи до сърничката. За негово щастие тя просто спеше. Край нея намери и остатъка от сандвича си и се усмихна. Върна се край дървото и извади лист хартия заедно с молива.
Беше се облегнал на парапета на едно мостче и гледаше как една пеперудка прелиташе ниско над водата. Извади лист от задния си джоб и се загледа в рисунката.
Към моста се задаваше момиче. Щом я видя, лека тръпка полази цялото му тяло. Той се огледа и засичайки погледа ù, се усмихна свенливо.
Момичето го поздрави с прегръдка, в която той остана сравнително безучастен. Щом се освободи, той ù подаде рисунката, впил поглед в земята. Надигна очи към нея и със скромна усмивка на уста каза: “Красива е, напомня ми на теб”.
На рисунката беше малката сърничка, която си играе с пеперудата. Момичето се изчерви за момент, но след това му се усмихна и го прегърна.