Навлизайки в гората, крачката му ставаше все по-умерена. Природата предизвикваше у него чувство за покой и почит. Дробовете му се пълнеха с богатия на аромати горски въздух, карайки съзнанието му да изостави мислите, бушуващи в главата му.
Носеше със себе си малка раница, в която беше събрал сандвичи, вода, няколко празни бели листа и молив. Идваше за пръв път тук, но преди да излезе, беше разучил картата на местността, която беше намерил в хижата. Не се страхуваше, че ще се изгуби, защото вярваше в добрата си памет и чувство за ориентация. Беше си набелязал малка полянка, навътре в гората.
На няколко места по дърветата забеляза петна. Щом се приближи по-близо, видя, че това са дупки, издълбани от някой неточно изстрелян куршум. Мисълта за ловци го разстрои. Той бе привързан към природата и не можеше да разбере как някои хора обстрелват животни за удоволствие.
След няколко часа измежду сенките на няколко дървета се показа полянката. Тя беше малка и обрасла с цветя и трева. В единия ù к ...